ПТИЧКА ОТ ГЛИНА

Ангел Каралийчев

От глина я направи малкият Христос, затуй нейните криле бяха жълти като слама. Тънките й крачета приличаха на червени коралови клончета. Очите й - две зърна от плодника на градинско цвете - чудно блещукаха. Тя изсъхна, положена върху покрива на сиромашката къща, в която живееше дърводелеца Йосиф. Слънцето на Юдея я напече силно, затуй нейните криле добиха златен блясък. Рошавият Юда насочи камъчето на прашката си срещу главицата на птичката, но не можа да я улучи. Христос сложи ръка върху рамото на злия малък човек и кротко попита:
- Защо посягаш да удариш птичката ми?
- Защото е хубава, - отвърна Юда, задъхан от завист. - Само ти можеш да направиш такава птичка. Когато я видяха завършена - всички ахнаха и започнаха да пляскат с ръце. Радостта на другите клъвна сърцето ми, и аз реших да я строшя.
- Не знаеш ли, че красотата е безсмъртна? - замислено проговори Исус и изправи стълбата. Опря я върху покрива. Бавно се изкачи горе. Вдигна бездушната изсъхнала птичка, положи я върху своята топла длан и я загледа. Тъга струеше от неговите сини очи.
- Аз ще я превърна на прах! - заканително извика Юда и размаха юмрука си.
Тогава Христос дъхна срещу птичката. И стана чудо. Глинената птичка разтвори човка и пое дъха на Божия син. Разтърси криле, сякаш се събуди от сън, изви главица и погледна своя създател с широко отворени очи. Сякаш искаше навеки да запомни неговия образ.
- Ти ще бъдеш моя пратеничка на земята. Хвръкни! - рече Исус.
Птичката покорно разтвори криле и се понесе над света. Пъргаво описа кръг над портокалите, маслините и кедрите ливански. Затихваха шумовете на деня и сенките бързо растяха. Първата нощ завари птичката в пустинята. Тя си направи трапчинка в пясъка, мушна си главицата под крилото и заспа дълбоко. Събуди се от грозния рев на един лъв, който се връщаше от близкото село с окървавени лапи, трескави очи и разпиляна грива.
Птичката вдигна очи нагоре и попита зорницата:
- Какво е сторил този звяр?
- Той върлува през нощта в кошарите галилейски. Разкъса овцете на селяните, затуй му са кървави лапите. Сега реве и дири кладенец, да утоли жаждата си.
Христовата пратеничка затрепера потресена и нейният трепет никога не затихна.
В долината на Йордан я позоваха с жаловит писък три изоставени птичета, сгушени в едно гнездо. Ловецът беше пронизал със стрела тяхната майка и сиротните душици гаснеха от глад. Глинената птичка им поръча да бъдат търпеливи и тръгна за храна. Отгледа си ги като същинска майка. Денем пълнеше гушите им, а нощем ги топлеше, докато заякнаха крилете им. Научи ги да пеят и да се издигат високо към синьото небе.
Като остави гнездото на сиротинките тя се втурна в историята. Нейната сянка се мярка в книгите на старите летописци:
- Когато Нерон запали Рим, една жълтокрила птичка долетя от незнаен край. Тя доведе тъмен облак, който изсипа дъжд върху пламналия град.
- Когато Мигуел Сервантес Сааведра разказваше на вековете как живя и се бори за истината и правдата най-съвършеният рицар Дон Кихот Ламаншки, жълтокрилата птичка стоеше кацнала на едно клонче пред отворения прозорец на писателя и чуруликаше.
- На петнадесет хиляди войници извади очите Василий II Българоубиец. Щом навървиха слепците, през Беласица планина ги преведе една малка птичка, с коралови крачета. Тя летеше пред скръбната човешка върволица, над яворите и папратите и показваше пътя на Самуиловите войници през Беласица към Преспа.
- Една птичка премина пред очите на палача, който беше вдигнал своя крив нож, за да отсече главата на последния български патриарх Евтимия и ръката на убиеца остана вкаменена.
- Когато англичаните в Руан запалиха кладата под краката на Жанна д’Арк, девойката отвори своята напукана уста и промълви: Исусе! Тогава в пламъците, пред очите на Девственицата се появи една жълта птичка и почна да маха с криле. Тя донесе прохлада за освободителката на Франция.
Пишещият тези редове видя птичката как трепти над безконечните градини, в които под бели кръстове, почиваха хиляди избити млади мъже. То беше край Вердюн. Височина 304. Върхът Мъртъв човек.
Две хиляди години птичката от глина се носи над света. Тя се вестява там, където гинат хора и текат човешки сълзи. Помага на слабите, болните я чакат с протегнати ръце. Разговаря с душите на малките покойни дечица и ги връща на сън при майките им. Каца върху кръжилата на тъмничните прозорци и разказва за светлината на ония, които живеят в мрак. Тя се е вила над всичките бойни полета, затуй са потъмнели нейните златожълти криле, а кораловите й крачета са заприличали на сухи черни клончета. От барутния дим и от пожарите, очите й са пълни с вековен ужас.
Христовата пратеничка, която е направена от пръст, ще ходи над земята, докато свят светува, защото носи име: Милост.


„Птичка от глина”, разкази и пътеписи, издателство „Хемус”, 1941 г.