Василий Ян
Василий Григориевич Ян (Василий Григорьевич Ян, истинска фамилия - Янчевецки), руски съветски писател, е роден на 23 декември 1874 (4 януари 1875) в Киев, в семейството на учител: баща му произхожда от семейство на свещеници, след семинарията и университета преподавал в гимназия латински и гръцки езици. В 1897 г. Василий Ян завършва историко-филологическия факултет на Петербургския университет. Впечатленията му от двегодишното му пътешествие из Русия са отразени в книгата му «Записки на пешеходеца» (1901). През 1901-1904 г. служи като инспектор по кладенците в Туркестан, където учи източни езици и живота на местното население. През руско-японската война е военен кореспондент на Санкт Петербургската телеграфна агенция (СПА). През 1906-1913 г. преподава латински език в Петербург. От есента на 1910 г. издава сп. «Ученик». В 1913 г. е кореспондент на СПА в Турция, а в 1914, от началото на Първата световна война - военен кореспондент на СПА в Румъния. В 1918-1919 г. работи в походната типография на армията на Колчак в Сибир. След възстановяването на съветската власт в Ачинск работи като учител, кореспондент, директор на училище в Урянхай (Тува), редактор и завеждащ редакцията на вестник «Власть труда» в Минусинск. Тогава за първи път започва да се подписва с псевдонима Ян. През 1923 г. пристига в Москва. През 1920-те г. публикува предимно исторически и приключенски разкази. От 1927 г. под псевдонима «В. Ян» печата историко-краеведски статии за Туркестан в сп. «Всемирный следопыт». Главното съчинение на писателя е историческата трилогия «Нашествието на монголите», в която влизат романите «Чингисхан» (1939), «Батий» (1942), «Към последното море» (излязъл през 1955, след смъртта на писателя). Популярни са и историческите му повести «Финикийският кораб» (1931), «Огньове над курганите» (1932), «Ковачи» (1933). Умира на 5 август 1954 г. в Звенигород, Московска област. У нас са издадени книгите му «Чингис хан» (изд. «Народна младеж», 1949; изд. «Посоки», 2006), «Бату хан» (изд. «Посоки», 2006).
Публикации:
Проза:
