МАГНИТНИ БУРИ

Анатолий Петров

В провинциалния град, който младите хора напуснаха, в тези дни цареше необичайно оживление. Жителите на тълпи се събираха по тротоарите, възбудено разговаряха, коментираха и късно вечер се прибираха по домовете. Около тях домашните кучета не се лаяха, играеха и се надбягваха по улицата.
На улица, близо до градския транспорт, се намираше ресторант „Дунавски шаран”, а до него - погребална агенция.
Тази сутрин съдържателят на ресторанта Барбов и собственикът на агенцията Струпенски седяха един до друг на столове върху тротоара. Струпенски се оплака:
- Цял месец никой не умира. Какво чудо! Пред фалит съм. Гробарите заявиха, че ще напуснат, а шофьорът на катафалката си търси друга работа.
- Чух, че бушували магнитни бури и заради това хората не умирали. Кучетата не се лаят, а се боричкат, навярно под влияние на магнитните бури?! И при мен драстично намаляха клиентите. Редовна посетителка е Митка Еленчева. Яде една чорба на кредит и като си вземе пенсията, плаща. Но днес не я виждам…
Магнитните бури са я приспали - рече Струпенски. Барбов подхвана:
- Започна рядко да ме посещава и самотната майка Ивелина. Тя редовно си плаща. Ето я, задава се! Онзи, дето разговаря с нея, е Доминовски. И какво толкова й разказва, че размахва ръце. Научих, че се готвел за политик. В предстоящите избори ще се кандидатира за депутат. Предсказал, че един ден над „Централно дере” ще му издигнат мавзолей…
- Какъв депутат! - извика Струпенски. - Той няма завършено гимназиално образование.
- Кой ще разбере? Ще седне на депутатския стол, облечен в нов костюм и вратовръзка до пъпа, ще чете вестници и ще гласува, както му наредят- рече Барбов.
Доминовски се сбогува с Ивелина, ала продължаваше да ръкомаха. Тя доближи двамата.
Струпенски я попита:
- Ивелинке, кой е бащата на това дете?
- Приятелят ми - отвърна тя.
- А на другото?- отново попита той.
- Другият ми приятел - беше отговорът.
По отсрещния тротоар вървеше съгражданката Гена Бобкова. Викна:
- Ивелино, ела с мен до вкъщи! Ще ти сипя вкусна чорба от охлюви, коприва, лапад и магданоз, за да си нахраниш децата.
- Идвам, лельо Гено - отвърна и Ивелина и поведе двете деца.
- Не ми провървя - въздъхна ресторантьорът.
- Навярно и тук имат пръст магнитните бури - рече Струпенски.
Благодетелката Гена се върна и викна на Струпенски:
- Михале, тази нощ, преди разсъмване, нашият съгражданин Велко Микин е предал Богу дух. Погребението е утре.
- Бог да го прости! - с тъжен глас рече собственикът на погребалната агенция.- Голяма загуба е за града ни! Уважаван гражданин, смирен, благороден човек, милостив, помагаше на бедните. Вечна му памет!
След това прошепна: - Най-после ми провървя!
Помисли минута-две и додаде:
- Крадец, пияница, мошеник е този Велко! По гроздобер, нощем, крадеше грозде от лозето на Комарови, правеше си вино. Бай Пенчо, рибарят, закачил под стряхата на ниската си къща низи с риба, да я суши. Една вечер Велко задигнал половината. Михаил Гагаузина го видял, но Велко тутакси го завел в кръчмата на Марко Личев. Почерпил го няколко ракии и той забравил за случая.
Изненадващо, при двамата дойде набеденият за кандидат- депутат Доминовски. Обърна се към ресторантьора:
- Тази вечер подреждаш маса за тринадесет души! Шест от едната страна, шест от другата, на председателското място слагаш стол за мен…
Барбов се поклони:
- Разбрано!
Доминовски продължи:
- Имам идея, няма да я оповестявам. Събитията ще я потвърдят. За менюто: нещо печено, мезета, по чашка ракия, бяло вино, По уредбата ще пуснеш валсове…
- От Щраус ли?
- От щраус, лебед, петел или гургулица, не е важно. Важно е музиката да звучи в такт три-четвърти…
- Разбрано!- съгласи се Барбов и застана мирно, като новобранец. Доминовски си тръгна. Ресторантьорът въздъхна:
- Ох, и на мен ми провървя! - и влезе в ресторанта.
Струпенски се прибра в агенцията, за да чака близките на покойника. Ослушваше се, за да чуе траурния камбанен звън от близката църква „Успение Богородично”, ала църковната камбана мълчеше.
Късно следобяд се разбра, че не е починал съгражданинът Велко Микин, а друг - Вълко Лилкин, който преди години се пресели да живее в къщата на жена му в отдалечено село.
Привечер Барбов и Струпенски седяха пак на столовете върху тротоара. Към тях се присъедини Костакев, съсед на Доминовски. Извести ги, че тържествената вечеря в ресторанта се отлага, поради нежеланието на някои от поканените да присъстват. Каза още, че мотивите за поканата на Доминовски били политически. Между другото възнамерявал да ожени танцьора Къцката за вдовицата Райна, та да спечели за изборите враговете от другата партия. Къцката рекъл: „Райна е грозна”, пък тя за него: „Пияница и непрокопсаник”…
Костакев си замина. Барбов отсече:
- Виж, как жестоко върлуват магнитните бури! Объркват хората. Вчера по улиците имаше тълпи от народ, като на панаир, а пред къщата на покойния бай Петко Бозаджията станал жесток побой. Дошла полиция. Разчу се, че внукът на Владо Примов, Румен и приятелката му Жулиета, ще заминават на Марс. Вчера на Моста на въздишките си направили снимка с целувка…
- Дали ще занесе и китарата на Марс? - прекъсна го Струпенски.
- Не! - отсече Барбов. - Ще става митничар на Марс и ще построи град. Споменахме бай Петко, Бозаджията, Бог да го прости. Преди години ми разказа, че като посетил бащината къща в Македония, привечер, отишъл в съседното село, за да се види с приятел от детските години. Още в началото на селото възрастната жена му казала, че приятелят му Вангел Безати бил партизанин при Тито и след войната се преселил в Тирана. Въпреки това бай Петко решил да се поразходи из селото. Било на мръкване. Застанал пред църквата, свалил шапка, прекръстил се. Изневиделица го приближила група пийнали мъже. Припознали го на изгонения преди години от владиката поп на селото. Мъжете му целунали ръка, наметнали го с расо и му сложили на главата калимявка. Уплашен, бай Петко мълчал. Завлекли го в къщичката в църковния двор и му наредили: „Овде ке си кютиш, па дека утре ке го служиш молебенот на чаршията.” И заминали. Жена от близка къща се провикнала: „Попе, клисарката Еленка е умряла. Ке намерим друга.” Преди полунощ бай Петко се измъкнал. Закачил расото и калимявката на оградата.
- Нищо чудно и тогава също да е имало магнитни бури… - каза Струпенски.
Над града вече се спускаше вечерният мрак. От отворения прозорец на близката къща прозвуча музика. Мъжки глас с оркестър редеше песента „Таз вечер празнувам разлъка, скъп спомен за теб изживях…”
Двамата се заслушаха. Барбов прошепна:
- Магнитните бури свършиха! Звучи ли музика - всичко е наред!
- Дай Боже! - рече Струпенски, като додаде: - Дано тази вечер да имаш в ресторанта много посетители. Дано!
- А ти повече клиенти - пожела му Барбов и влезе в заведението.
Струпенски се упъти към дома си. Вървеше и тихо повтаряше на глас:
- Магнитни бури, магнитни бури…