интервю на Лияна Фероли

Джошкун Ибишев е роден на 11.10. 1960 г. в Кърджали. Завършва руска гимназия в Хасково и руска филология във Великотърновския университет, след което учителства в  регион Кърджали. Но голямата му страст е философията. Отрано започва да публикува културно-философски текстове в някои вестници и списания, като “Духовен дом”, “Аз-Буки”, “Етнорепортер” и др., а през 1999 г. издава книгата си “Битието като произвол”, в която прави изключително сполучлив опит за постмодерна интерпретация на философията. Не дълго след това, от последната си работа като PR на кмета в община Кърджали, отиде да работи в поддръжката на лондонското метро. Оттогава започва да публикува предимно в блога си ion1234.blog.bg, където текстовете му, между които романът “Без място”; постингите  “Повърхностната задълбоченост”; “Онтология на любовта”; “Феноменология на вярата “; “Новата география и старите истини”;  “Йеронимус Бош: в света на демоничното” и др. се радват на хиляди посещения.

Още в родната си страна се чувства като вътрешен емигрант, не се вписва в средата си, не намира свое място във всеобщите дребнотемия, боричкания за власт… Затова разбира емигрантите, смелостта им да не се обръщат назад, когато всички мостове зад тях са разрушени и обратен път няма. Но и съчувства на хората за илюзорната им представа, че може да се живее щастливо в един затворен уют, когато навън всичко е сринато, бедствено и изкривено. Смята, че в нашата дуална вселена, няма как да се избегнат полюсите, че са стимули за развитие, водещи ни към недуалната вселена на Духа. Не се съмнява, че сме плод на различието, на съвместяването на различните полюси, с цел обогатяване и търсене на общите качествени резултати. Че така се постига не обособяване, а единение, в което човек съзнава, че така нареченото друго е също като тебе и ако го убиеш, убиваш себе си.

Затова разбира случващите се сега миграционни процеси, зачестилите атентати, търси в в тях пречистващо  въздействие, нивелиране между излишъка и недостига. Убеден е, че всичко води до раждането на доброто, че сгъстяванията на негативите се разсейват само чрез експлозии, колкото и неприемливи да ни се струва тяхната цена. Дори нещо повече - дълго отлаганото премахване на дисонансите, дисбалансите е довело до днешните “експлозии”, които, макар и късно, започват да се коригират, за да може да се изпълни смисъла на битието, който е в това - доброто да надделее.

- Джошкун, как разглежда философията на исляма днешните факти и събития в името на  т.н. “високи каузи”, водещи до унищожение на невинни хора?

- Мога да разгледам въпроса само на базата от натрупания ми културно-исторически опит и на познанията ми в сферата на философията и психологията. Един от ключовите постулати на исляма гласи, че убийството на един човек означава убийство на цялото човечество. Но се пита що за ,,ислямисти” са тези, които прегазват един от основните постулати на исляма? Къде им е смирението пред Бога? И трябва ли заради тези 2 процента престъпници да страдат останалите 98 процента истински мюсюлмани? За мен лично, това не са ислямски терористи, а просто… терористи. Вероятно, са плод на една криворазбрана ,,святост”, зад която ясно прозира стремежа към господство чрез всяване на страх и ужас. Тази криворазбрана ,,святост”, между другото, мотивира и днешните терористи-камикадзета.

- Дали пък и този джихад е също толкова криворазбран, колкото и кръстоносните походи някога в името на свещеното? Може би несъвършеният човек е обречен да опорочава всяка добра идея?

- Съгласно ислямската традиция, ,,джихадът” се определя не като война срещу другите, а като битка със самия себе си, като борба със слабостите, грешките, пороците вътре в теб. Т.е. той е себевладеене, изискващо саможертва. Така и ,,свещеното” в кръстоносните походи е точно толкова свещено, колкото е и ислямското в днешните терористи. Да, за жалост, опорочаването е факт. Нещо повече - самата святост бива издигана като примамка и оръжие от разни явни и задкулисни елити и мозъчни тръстове за осъществяване на пъклените им планове, често налагани с реки от кръв. Святостта е удачна примамка, доколкото тя придава значимост, изгражда ореол и така задвижва инстинктите, емоциите на масите. Тъкмо тя задвижва терориста-камикадзе, героизира го - без нея той никога не би се решил на самоубийство. А всъщност се запомнят акта, а не извършителя му. И ако всеки терористичен акт, сам по себе си, е ужасяващ, то издигнатата в знаме на терора, експанзията и страха, святост е много по-ужасяващо, чудовищно престъпление в сферата на духа.

- Явно, вековната ескалация на изкривените идеи, права, свободи, възприятия, е изместила фокуса на човешкото съзнание и той непоправимо се е отдалечил от естествените човешки заложби, свързани с разбирането, приемането и уважението към ближния…

- Странни същества сме ние, хората: сещаме се за такива изконни ценности, като солидарността, съпричастността, уважението към ближния, едва когато бъдем въвлечени в погранични ситуации - бедствия, трагедии, атентати, катастрофи и пр. Едва тогава сме истински. Във всекидневието, обаче, всеки слага маската на безразличието, егоизма, себичността и биваме поглъщани от собственото си битуване. И така до следващата трагедия, когато отново се ,,събуждаме” и после отново заспиваме в уютната спалня на бита. Обичаме крайностите: задвижваме се чак ,,накрая”, в последния момент. Живеем твърде ,”екзистенциално”, губи ни се мярката. Изкривяванията идват от факта, че прекалено много залагаме на видимостите. Ние сме в плен на видимостите, доколкото те са на ,,една ръка разстояние” - успешната кариера, прекрасната вила, лъскавата кола, претъпкания с екстри телефон. Невидимите неща - същностите, значенията, ценностите - те са твърде далеч от нас, нито можем да ги видим, нито можем да ги пипнем.

- Не смяташ ли, че човешките политики за секуларизация, за бизнес с оръжие, за двойни стандарти, за подтикван национализъм и религиозен фанатизъм, много са допринесли да ставаме свидетели на все повече събития, като тези във Франция, Белгия, Истанбул?

- Секуларизацията идва като отпор срещу господстващия през Средновековието теоцентризъм /Богът като най-висше битие/, наложен от Инквизицията. Редом с нея в Новото време се налага и антропоцентризмът /човекът като върховен господар/ - другият контрапункт на теоцентризма. Светското начало побеждава, човекът става господар на съдбините си и на планетата. Религиозните ценности отстъпват място на научните знания. Откровението бива изместено от умозрението и рационализма на Декарт и Кант. Човекът става център на вселената. Полагат се основите на позитивизма - философският фундамент на познатия ни днес неолиберализъм. Победата на позитивизма и политическата му проекция - либерализма, са всъщност победа на икономиката, парите и материалното благополучие, за сметка на загубата на морално-етичните и религиозните ценности. На мястото на ценностите трайно се настаняват интересите и техните борби. Опитът на САЩ да се наложи неолибералния модел в Близкия изток чрез т.н. ,,арабски пролети” доведе до ответната реакция - експанзията на ислямския фундаментализъм и вълната от мигранти. Мигрантският поток пък, от своя страна, разбуди позаспалия по време на Студената война европейски национализъм във Франция, Холандия, Дания, Швеция и в страните от Вишеградската четворка. На дневен ред отново изплува Хънтингтъновия ,,сблъсък на цивилизациите”. В резюме: днешните събития са логическо следствие от традицията определени политически елити да налагат своите модели на развитие на други, различни като култура и манталитет общества и народи, с цел унифицирането и подчинението им.

- Вероятно, днешната глобална война между идеи и възприятия за света не трябва да се води с оръжие, а с проникване в дълбочината на проблемите, довели до тук? И болният от разделение и ожесточено надпреварване за материални богатства и удоволствия свят, трябва да се лекува с други методи?…

- Да, уверен съм, че неолибералния модел води до твърде ужасяващи последици. Затова на преосмисляне подлежат някои базови икономически и политически негови аспекти. Абсолютно свободният, стихиен пазар, вече бива ограничаван в една или друга степен, свободното движение на хора също среща определени ограничения и регулации. Защото свободата, лишена от граници, се превръща в своеволие и от ценност - в проклятие. Глобализмът като идея има смисъл само тогава, когато наистина заложи на активното, ползотворно съжителство на различията, когато е подчинен на грижата и просперитета на съществуващото в цялост. А когато зад шумно декларираното единство на различията се прикриват егоистичните интереси на глобалистите за световно господство, то и самата идея за глобализма не само губи смисъл, но и се превръща в екзистенциална опасност.

- Не може да има и защитени национални и религиозни оазиси за хората, ако те не са в хармония и добронамерени отношения със съседните на тях, тъй като днес светът е едно глобално село, изградено от много тесни взаимовръзки и взаимоотношения…

- Напълно съм съгласен: хармонията, добросъседските отношения, културното взаимодействие са главните условия за спокойствие и сигурност. Ако сценаристите на днешния хаос си въобразяват, че този хаос няма да засегне и тях самите, жестоко се заблуждават, поради простата причина, че в света на глобализма всичко е свързано с всичко.

- Хабермас казва, че на мястото на Бог и свещеното застават идолите и кумирите на тероризма, насилието, сектите, поради липсата на диалог между религиите, между вярата и знанието. На какви основи може да се води този диалог?

- Проблемът за вярата и истината не е от вчера, винаги е имало опити да се ,,помирят” вярата и разума. Но причината за секуларизацията се крие в липсата на мярка в заявената претенция за универсалност, както от страна на религията, така и от страна на разума. В определен момент религията прекалява в стремежа си към тотално господство, с което отприщва силите на разрушението. Впоследствие разумът осъжда този религиозен произвол и налага необходимите граници на религията и църквата. Заслепен от собственото си секуларно господство в епохата на Новото време, обаче, самият разум също изпада в състояние на неконтролируемост, за да повтори на свой ред патологията, обозначена от Ницше като нихилизъм. И този нихилизъм, за жалост, не е някакво временно, частно, изолирано явление, а двувековна ,,история и съдба” на Европа, по думите на Хайдегер. Затова разумът също трябва да признае границите си и да допусне контрол отвън, от страна на религията. Изводът: не само науката и религията, но и всяко съществуващо е немислимо без контрол и граници, доколкото мярката е тъкмо онази граница, след която нещото неминуемо еволюира в своята противоположност. Дори самата свобода има граници, които я предпазват от еволюцията й по посока на своеволието. Според Хабермас, и вярата, и разумът само като съюзници и партньори могат да създадат общ етос, подкрепящ демокрацията от различни основания. Много е важно да се спазва и ,,езикът на неутралността”, но още по-важна е дълбочината на основанията, необходими за хармонията и културното съжителство между религията и науката, вярата и разума. Не е нужно някой да ти каже, че както ти имаш право на живот, така и другите около теб имат същото право, че когато прекалиш с каквото и да било, последиците са катастрофални. Това са изконни неща и просто е нужна воля не само да не бъдат забравяни, но и да бъдат следвани, ако желаем спокойствието и хармонията.

- В древността са пращали отклонилите се от правия път в духовни лечебници /асклепиони/, но днес чуваме все повече, че терористите не се интегрират, а се избиват…

- Терористите в никакъв случай не са хомогенна маса. Част от тях наистина са с бетонни глави и по никакъв начин не би могъл да им въздействаш, освен да ги ликвидираш, доколкото и без това те са безвъзвратно ,,изгубени души”. Има сред тях обаче и колебаещи се и с тях би могло да се работи по ,,дегероизирането” и по разкриване на мнимата, илюзорна ,,святост” на намеренията им чрез т.н. ,,хибридни” средства. Доколкото пък голяма част от терористите са наемници, които просто участват за пари, най-ефикасният начин да бъдат неутрализирани, е да се пресекат паричните потоци на главатарите, които ги наемат. Просто максимата ,,с терористи не се преговаря, те просто се унищожават”, ми се струва недотам ефикасна, защото ликвидираш едни, но на тяхно място се появяват други, а в добавка ти поднасят поредния атентат в знак на отмъщение.  Да тръгнеш с оръжие срещу човек, готов да се самовзриви, е пълен абсурд! Войната следва да се води с други средства: трябва да се впрегнат психологията, медиите, парите, а защо не и преговорите. По тази логика не следва да се преговаря и с дадени откачалки, взели, примерно, за заложници десетки невинни жертви. Да, но се преговаря. Все повече оставам с впечатлението, че липсва единна и решителна воля за справяне с терористите. Струва ми се, че определени сили имат интерес от бушуващия хаос и терор. Неотдавна гледах интересна карикатура, посветена на антитерористичната коалиция, изобразяваща десетина човека, насочили един срещу друг пистолети - красноречиво, нали?

- Зависи ли, според теб, духовното възрастване от човека или то е само приоритет на Божието допускане?

- Творецът ни е дарил с някакви заложби и със свободата да ги осъществяваме. Тук напълно споделям тезата на Сартр, че сме ,,осъдени” на свобода и че ,,при човека съществуването предхожда същността”. Т.е. човек сам изгражда себе си чрез своите оценки, решения и избори. Ние не сме в готов вид като неживата материя или като животните, например, чието битие е строго програмирано. Не, ние сами правим себе си, сами се изграждаме като личности. А личността, както споменах, е преди всичко оценка, решение и избор.

- Тогава каква е перспективата пред света днес - тотална деградация и оттам нататък бавно оздравяване или все така конвенционално лечение, несъобразено с духовните причини за болестта?

- Не съм пророк, за да очертая евентуалните перспективи за развитието на света. Все ми се ще, обаче, след многовековната експанзия на материалното и видимостите най-сетне да настъпи духовното просветление и царството на същностите, ценностите и значенията.