Никола Балабанов

Предговор към книгата „Жената с белите коси” (1938)

Епохите на висока образованост, като нашата например, създават много писатели. Редом с тези, които заемат първите места, често се изправят ония, които твърде много са загрижени за своята известност, днес и утре, но които обикновено заслужено остават в неизвестност

Между двата полюса скромно се възправя фалангата на ония, които безшумно вършат своето дело, съобразявайки се с нуждите на времето, в което живеят.

Понякога, изпълнявайки честно дълга си, последните са стигнали до призванието на писатели, благодарение на своята професия. Те обаче не мислят за своята известност или слава. И за това са искрени и верни на себе си и на дълга си.

Между тях е и скромната и безшумна в работата си учителка и писателка Цонка Славкова Николова. До литературата тя дохожда чрез душата на учителя, на истинския учител, на оня искрен и запален ратник, чийто живот е осмислен от задачата - да поучава, да възпитава добродетели, да облагородява.

Родена в гр. Видин на 15 април 1903 год., Цонка Славкова, след завършване на образованието си, се отдава на учителска дейност. Днес тя учителствува в крайдунавското село Арчар, Видинско, известно с красивото свое пристанище и с богатото си минало. Майка, домакиня и учителка, Цонка Славкова се залавя за перото, вдъхновена от благородните подбуди на жена и учителка, надарена със силно обществено и национално съзнание и чувство.

Къси нейни разкази за деца и възрастни са печатани в провинциални и столични периодични издания: „Светлоструй”, „Школско звънче” (вестниче за деца, редактирано от Ц. Славкова), „Модерна домакиня”, „Вестник на жената”, „Родолюбие”. Някои от разказите й за деца са преведени на турски език от Мустафа Шериф и печатани в сп. „Чънр”, което излиза в Анкара.

Цонка Славкова е дала досега две отделни книги.

„Минзухари и слънчеви приказки”, София, 1934 г. В този сборник са поместени разкази, печатани по-рано в периодичните издания.

„Сенки на миналото”. Повест, София, 1935 г. В тази повест авторката развива един откъс от народните борби на българското село през време на робството.

Най-новата работа на Цонка Славкова, която тя предлага на читателите си, е по-скоро една изповед, отколкото една повест. В „Жената с белите коси” авторката просто и искрено раздипля трагизма на една девственица, напоена с романтиката и сантиментализма на провинцията и разказва как чистата девица от малкия град бързо и мъчително изпепелява в блясъка и гордостта на столицата.

Цонка Славкова обича да дава предимство на сценки, наситени с настроение и обагрени в активност, които напомнят отрези от екрана. Дава ги в един стил повече пламенен, отколкото художествен и повече сантиментален, отколкото живописен. Но това е толкова отражение на природата на авторката и на професията й, или може би и на едното, и на другото.

Оттам идат и благородните чувства и пориви, които възбуждат обществени, национални и религиозни добродетели. Елегичният дъх, който имат работите на Славкова и който се корени в песните ни и е свойствен на природата й, подсилва възпитателното им и нравствено въздействие.