НЕЖЕЛАН

Моханджит

превод: Йордан Милев

НЕЖЕЛАН

О, мисълта ми!
В този миг кой ще рисува лицето ти.
Искам твоето тяло в този миг,
кръвта, устремена по вените.

Някакво тяло,
някакъв аромат -
този миг не е на душата,
а на тялото:
голо, при загасена светлина,
мълчаливо, трептящо.
В погледа - жажда.
Този миг не е мой,
а на тази жажда.

Кой в този миг ще рисува лицето ти?
Ти къде бе тогава,
когато лицето се пукна като стъкло?
И аз бях сянка на своя живот.
Умрелият въздух бавно течеше.
Спяха сезоните.
Аз се стопих като ледена къща,
хипнотизиран от паметта.
Защо твоя отровен нож
не ме посрещна тогава?
Ти беше забравила боите в къщи,
а платното се стопи.
Този миг е за изживяване,
не за мислене -
кой ще рисува лицето ти?


ЗАВРЪЩАНЕ

Всяка неделна вечер
аз се връщам с тяло,
прашно от пътя.
И мисля:
ще ме срещне светлината на твоя
прозорец.
(И стъпките ми се устремяват натам.)
Макар че знам - къщата няма прозорец,
а твоите очи горят като два пламъка.
И ме чакат.
Но щом приближа къщата,
искам да се върна назад.
И мисля:
не си ли отнесла светлината
в града, откъдето идвам.


ЕМИГРАНТ

Своя път по пътищата търся.
Мъглата със ръце раздирам
и меря пространството
от стълб до стълб.
Угасват лампите им сутринта
и ме посреща мрак по-гъст.
Дъждът на куршумите
вали над моя дом.
Прозорците отровен въздух дишат.
Небето - от орли закрито.
А далеч от всичко туй
аз меря пространството
от стълб до стълб.
Като мен - безброй.
Къде отиват те?
Ще намеря ли друг мирис там?
Къде сред тези пътища е пътя,
водещ до техния Сън?