ПЪРВИЯТ ПРЕСТЪПЕН АКТ

Подменени договорености. Фердинанд стоварва върху българската армия почти цялата тежест на войната срещу Турция. Иска с цената на десетки хиляди жертви сам да обере лаврите от очакваната победа.

ВТОРИЯТ ПРЕСТЪПЕН АКТ

Османската империя е сразена за 28 дни и моли за мир. Европа е възхитена от героизма на българския войник. Доволни са и великите сили, защото няма да бъдат въвлечени в по-голям военен пожар, за който не са готови. Единственият недоволен е Фердинанд, защото иска продължаване на войната, за да влезе в Цариград, да възстанови Византийската империя и се провъзгласи за император.

ТРЕТИЯТ ПРЕСТЪПЕН АКТ

Фердинанд нарежда прекъсване на преговорите за мир в Лондон. Той иска още война и …. Цариград. Въпреки новите жертви, България е изправена пред реалната заплаха да загуби всичко.

ЧЕТВЪРТИЯТ ПРЕСТЪПЕН АКТ

Високомерието и чувството за мъст изцяло обсебват и замъгляват съзнанието на Фердинанд. Със заповедта от 16 юни 1913 г., за нападение на съюзниците, той хвърля България във война на четири фронта - безпрецедентен случай в световната история.

ПЕТИЯТ ПРЕСТЪПЕН АКТ

Лицемерието и митът, че Фердинанд е служил на българските национални интереси окончателно рухва. Една година преди Първата световна война той вкарва България в Тройния съюз. Втората национална катастрофа е неизбежна…
ЗАЩО Фердинанд не бе детрониран?

Йордан Величков, Погребаните идеали. Петте фатални грешки на Фердинанд Сакс Кобур Готски, Издателство Македонски научен институт, 2016