И ОТ КЕМБРИДЖ БИХА ЗАВИДЕЛИ!

Денчо Владимиров

Хроники от литературния живот

Веднага уточнявам защо - за уникалното съпричастие на местните пазарджишки творци към висшето училище в града им - ВУАРР /Висше училище по агробизнес и развитие на регионите/.

Още със създаването на Културно-медийния комплекс към вуза, двама пазарджишки художници сътворяват на стената на една от академичните зали… голяма икона на Свети Димитър.

Тя е тържествено осветена и благословена от свещеник, заедно с цялата зала и сградата, която израсна като дворец от руините на бившата администрация на тукашния аграрно-промишлен комплекс /АПК/.

И се заредиха вече с години пред погледа на светията в тази зала незабравими творчески срещи, които превърнаха висшето училище в един от реалните културни центрове в региона.

В този дух на съпричастност на творци бе и състоялото се през юни второ издание на уникално Агрошоу с активното участие, както се сещате, на писателите, художниците и поетите от Пазарджик.

Пазарджишките творци показаха и този път завидна ерудиция от света на… аграрната наука в режим на забавно състезание. А нарисуваната от писателя Михаил Тодоров аграрна карта на Пазарджишка област бе на такова високо професионално ниво по ерудиция, че едва ли би могла и министърката на земеделието да покаже такова познаване на състоянието на това, което е оцеляло от агроикономиката в този кът на България след опустошителната градушка на Прехода.

Двата отбора на писателите - агроерудити бяха оценявани от жури с председател Костадин Демерджиев, един от известните големи съвременни български аграрни дейци, ръководител на Регионалния съюз на земеделските кооперации в Пазарджик.

Той връчи Купата на Победата на отбора с капитан - поета-сатирик Иван Върбанов. А известният художник Константин Анастасов, член на журито, в неговия си аристократичен стил направи запомнен красив жест като дари на висшето училище в Пазарджик картините-шаржове, които сътвори по време на състезанието и подреди на “черната дъска” на залата.

Още след приключване на шоуто вече имаше мераклии от публиката да се запишат за следване във вуза, привлечени от невероятно атрактивните специалности и благоприятни условия и за прием, и за следване, и за учене в един истински… дворец на знанието по местоживеене.

Та, ето за какво наистина биха завидели от Кембридж на Пазарджик и с пълно основание: За съпричастието на творците от града към живота в едно висше учебно заведение, дало и даващо висше образование на хиляди хора от региона и страната.

Впрочем и от Кембридж, и от нашенски иначе големи столични университетски центрове, най-добре е вместо да се отдават на благородно завист, да вземат, че да последват примера на пазарджишките литературни творци, художници и артисти.