Светлана Йонкова

БУРИ

Не можеш вятъра да хванеш, но можеш сам да бъдеш вятър,
защото той е непокорен - и непокорен е Духът!
… Вещаят облаците бури, разпънали небесни шатри -
и бури истински предсказва, заченат в тишина, грехът.
Кънти небето, пламва мракът. Дошло е време да се плаща.
Макар мъдрецът да разбира, човек е - и изпитва страх.
Кого да лъжеш, че нехаеш, когато носиш буря в чаша,
която почва отдалече - от първородния ти грях?

СИЛА

Топи се силата, която като скалата е корава,
но вековете с тихи пръсти дълбаят кротко и рушат…
Морето все така е древно, но никога не остарява,
а силата е мимолетна като греховната ни плът.
Утихват бурите житейски. Прекършените мачти пречат -
и някой хвърля на боклука несбъднатите брегове.
А в ситото остава само микроскопичната човечност -
прашинка златна, оцеляла от пясъчните светове.

ГАРИ

Последната гара е вечно отворен портал,
през който минава смутеният пътник без виза.
Не дават билет двупосочен - животът му цял
минава през скенера - щрак! - и в отвъдното влиза.
А първата гара е с толкова много врати!
Избира човекът една - и се юрва насляпо.
Накрая открива, че тази земя се върти…
Последната гара е другият вход за обратно.