Екатерина Дамянова

Причините за масовите изселвания на българи от Западна Македония през ХVІІ и ХVІІІ век са проучвани от български историци. Според Александър Теодоров - Балан и Константин Иречек изселването на българите през втората половина на ХVІІІ в. се дължи на насилническата политика на самозвани владетели на Албания. Според Д. Яранов и акад. Хр. Христов причините са икономически.

Към тези постановки се присъединяват и местните изследователи през миналия и нашия век - Данаил Юруков, Христо Гюлеметов - Чибис, Владимир Партъчев и Търпо Рашайков.

Икономическите проблеми, съчетани с тираничната политика на някои от местните владетели, водят до вземане на съдбоносни решения - напускане на родното място, на родния дом.

В книгата си „Многократните изяви на националното самоопределение на македонските българи” Коста Църнушанов казва: „Няколкостотин хиляди македонски емигранти в България, прииждащи на огромни вълни при тежки събития на поробената ни родина, представят пред целия свят едно красноречиво и неопровержимо доказателство за националното самоопределение на македонските славяни като българи”.

При всички критични моменти в националния живот на нашия народ западните българи се стремят да дирят спасение във вътрешността на България. Западна Македония е под ударите на три жестоки врага: турския поробител, гръцкия му съюзник и албанския дерибей. Под ударите на албанската (арнаутската) експанзия македонският българин е принуден след упорита съпротива да се отдръпва стъпка по стъпка към вътрешните български предели.

Така наречените „арнаути” в Малкотърновско, Брацигово, Ковачевица и други са всъщност бегълците българи от съседните с Албания части на Македония. (Дебърско, Костурско, Корчанско и др.) по цялото протежение от Шар до Пинд.

Известно е надигането на албанската стихия през времето на прочутия албански феодал Али паша Янински (1741-1822г.), популярен с прозвището Тепенделия. Той се провъзгласява за независим господар, като завладява цветущия град Москополе, а след това ограбва цяла Западна Македония.

Жителите на десетки села от Костурско и Корчанско потеглят по маршрута Костур - Воден - Тиквеш - Петрич - Неврокоп - Батак - Пещера - Брацигово. След кратък престой в Батак групата продължава към Пещера. Тук преселниците престояват по-дълго време. Изпращат свои представители да търсят подходящи места за окончателно установяване.

Първоначално те се спират в с. Кричим, но тук имало много турци и решават да останат в Брацигово. Заселват се след като е получена благословията на местните първенци и разрешението на владетеля на Татар Пазарджишката кааза Хасан бей Каванозооглу срещу задължението майсторите строители да поддържат многобройните чифлици.

Според досегашните изследвания преселването в Брацигово става през 1760-1770 г. Ние смятаме, че тези изследвания не са пълни. На основание на събраните документи може да се приеме, че това става на етапи през периода 1760-1791 г. По всяка вероятност най-масовото преселване е станало през 1791 г., за което свидетелства надпис на чешма близо до параклиса „Св. Тодор”: „Во время избавления, согради се сей източника за спомен на преселването лето 1791, 7 юлия”.

Идването на над 150 семейства от Западна Македония в Брацигово се отразява благоприятно върху неговото развитие. Преселниците били предприемчиви хора, по-голямата част занаятчии, които знаели добре цената на своя труд. Те се отдават на усилена стопанска дейност - строели къщи, тепавици, воденици, дъскорезници, разработвали поляни, използвали всяко незаето парче земя и го превръщали в градини, лозя и ниви. За кратък срок укрепват своя поминък, а някогашното мървашко село става неузнаваемо.

От края на ХVІІІ в. до Освобождението през 1878 г. най-многобройната част от занаятчиите били дюлгерите, които скоро разнесли славата на своя занаят. Брациговските майстори стават известни из цялата Османска империя. Те ще оставят своя строителен почерк върху десетки църкви, камбанарии, къщи, магазини, мостове и чешми по всички краища на страната и из целия Балкански полуостров.

Изминаха 220 години от идването на Костурчани в Брацигово, нека да помним техните добродетели - честност, уважение, трудолюбие.