ЗА „ВЕСЕЛ ПАЧУЪРК” НА ДИМИТЪР АТАНАСОВ

Станислав Марашки

След успеха си в карикатурата и епиграмата сатирикът Димитър Атанасов ни изненадва и с успешен десант в необятната страна на афористичното обобщение. Впрочем за почитателите на сатирика от Кубрат то едва ли е чак такава тайна, тъй като неговият лаконичен стил, изкристализирал в карикатурното му творчество, е познат още от сборника „Още нещо” и от многобройните му публикации.

И макар че формално книгата „Весел пачуърк” да е антология от афоризми , басни и епиграми, ние говорим тук преди всичко за афористичност, защото тя е основният белег и на другите жанрови вариации в книгата му , голяма част от които бих нарекъл „римувани афоризми.”

Нека, обаче, не допускам грешката, опетнила не едно изследване за хумора, при която теоретични многознайковци се опитват да заковат в схема многобройните стилистични превъплъщения на хуморист. Това би било опит да се набута в чаша едно стилистично море, защото художествено-структурната поливалентност на хумористите е твърде стара новост.

Не прави изключение и Димитър Атанасов, у когото афористичността се чувства комфортно, облечена в дрехата на най-различни жанрове. Често пъти у Атанасов афористично е синоним на обобщено, тъй като текстът предлага вглеждане в уродливите страни на народопсихологията или съвременните междуличностни отношения и дори тогава, когато привидно се визира конкретен образ, неговата типологичност на характеристиките е очевидна: В епиграмата „Вярност”, например, ироникът Атанасов жигосва познати дамски псевдодобродетели:

Така
ще бъда с теб до гроб -
с ръка
в бездънния ти джоб.

Присъствието на българска транскрипция на латински клишета в епиграмата „Нота бене” е своеобразен залог за идеен универсализъм:

Мериш живота си с рая,
но внимавай в картинката!
Вържеш ли двата му края,
ще попаднеш във примката!

(„Нота бене”)

В други случаи игрословицата,бидейки присъща на езиковия контекст изобщо, представлява особен вид априорен афористизъм:

Комар на съд бе даден:
бил страшно кръвожаден.

(„Лъвско правосъдие”)

В малката книжка от стотина страници са подбрани над двеста епиграми и двойно повече афоризми , които интерпретират вечни политико-социологически ракурси /„Правителствена загриженост”, „За лидерството”, „Печен”, „Настоящето”, „Около изборите” и др./ В епиграмата „Около изборите” иронията, сарказмът и ясната гражданска позиция вървят ръка за ръка:

Сега дилемите
са за големите,
а пък диспутите -
за лилипутите.

Не липсват и съвременни поетико-саркастични интерпретации на познати библейски истини. Ето как Атанасов описва краткия път между „Осанна!” и „Разпни го!”:

За хората живота би си дал,
че той за тях е новият месия,
но същите при първия провал
главата ме ще носят на тепсия.

(„Герой”)

От библейската притчовост авторът съвършено леко и безболезнено се плъзга по острието на злободневния фейлетонизъм, но облагороден със средствата на силабо-тоническото или тоническото стихосложение.

Така например, в „Ембарго” поетът напомня за сложните години на ембаргото по време на войната в бивша Югославия, в „Стачка” се описва идейната нехомогенност на един стачен протест, а епиграмата „Жури” просто прелива от ирония към двойните стандарти в журирането на конкурсите за вокалисти:

Неотразима
певица избра…
Всичко си има:
и бюст, и бедра.

Много често лирическият герой на Атанасов се самоотъждествява с наш съвременник, при което неизбежно става проводник на авторовото отношение по редица проблеми. Така в епиграмата „Избори” е описана пагубната роля на определена категория избиратели от по-старото поколение, наричана от автора с обобщителното нарицателно „чичко”, заради когото „…е време за всичко!/ Не и за живот…/, а в краткото четиристишие „В службата” посредством игра върху двете значения на думата „патрон” се разкрива традиционен подход на управляващите към подчинените, когато те прехвърлят върху тях вината за собствените си грешки.

Другаде този каламбурен маниер води до ярки комични ефекти, които сами по себе представляват художествена стойност:

Моли се горещо
в родното огнище:
- Направете нещо,
да не правя нищо!

(„Упование”)

Сборникът с епиграми и афоризми „Весел пачуърк” е шарен камък, хвърлен в застоялите води на интелектуалното блато и въпреки,че заключава и обобщава с размах , той не размахва назидателно пръст, не ръси истини от последна инстанция.

Неговата веселост рядко еволюира към минорност, но неговата минорност винаги достига своя хепиенд. Това предпоставя един имплицитен, а понякога и не толкова косвен оптимизъм, който е вграден в темелите на всеки афоризъм или епиграма.

Читателят има усещането, че има пред себе си един ведър и добродушно усмихнат събеседник, който, без да се опитва да му налага своето мнение, не му спестява нито една от нелицеприятните истини на битието.

Авторът не се стреми да респектира читателя със своето чувство за нравствено и интелектуално превъзходство, а по-скоро бъбри непринудено с него за познати и общоизвестни неща, които обагря мощно със своето лично отношение на професионален присмехулник.

Иронията му не щади нито междуличностните отношения в колектива („Колектив”), нито морала на съвременния журналист („Журналистика”), нито семейното лицемерие. Ето как виртуално оживява то в епиграмата „Почти по Шекспир”:

Съдбата ми проклета
напразно дири брод.
Жена ми Жулиета
ме трови цял живот.

В други случаи социалната образност служи за илюстрация дори на откровено еротични мотиви:

Не търся никога мъст
дори пред позорния кол.
Когато ме разпнат на кол,
то нека е женски и гол.

(„Разпятие”)

Всъщност, макар и в привиден антологичен хаос, епиграмите и афоризмите на Атанасов очертават един строен и хармоничен в своята дисхармоничност портрет на балканеца. Той уж живее в света като всички други хора, но е някак си по-различен от тях. Опиянен от своята различност, балканецът се перчи със своята задължително древна история.

Ако, разбира се, по някаква си странна причина въпросната история не се окаже достатъчно древна, балканецът няма никакви скрупули да си я доизмисли. Той съчувства на всички онеправдани в света, но това не му пречи да се зъби на съседа си, опиянен от чувство за висша справедливост. На всичкото отгоре въпросната справедливост достига до своите най-високи вибрации тогава, когато е етнически мотивирана:

Тези помощи за рома
са една добра аванта.
С тях не влиза в гастронома,
а направо в ресторанта.

(„Социални”)

Със своя „Весел пачуърк” Димитър Атанасов поднася на читателя разноцветна феерия от хумористично-сатирични проблясъци, които, обединени в изцелителна светлина, осветяват съвременната ни „българоидна” действителност. В нея виждаме, че върховна форма на „арт” според някои културни дейци са таблата и играта на карти („култура”), че добър гимназист е този, който дори и да не знае кой е Вазов, може да разкаже всички клюки за Азис („Точно и ясно”), че легалната мъжка проституция също има право на живот по нашите географски ширини и може да доведе до това, че мъжът-проститут да си легне дори и с… Баба Яга! („Интерес”).

Другаде находките са изтъкани от хумор в чист вид, който не се стреми преобърне света с дълбочината на своите внушения, а въздейства със своето жизнерадостно остроумие:

Да не става резил
и си срине бюджета
само трички изпил…
Три… Обаче шишета.

(„Пияч”)

Проява на езикова интелигентност са текстовете, основани на семантична двузначност. Ето как е експлоатирана двузначността на глагола „изпускам” в епиграмата „ненужен”:

Все жонглираше с мен
като с ябълка вкусна
чак до оня момент,
в който той ме изпусна.

По същия начин е конструирана и епиграмата „Днес на училище”, но в нея сатиричното жило служи за острие на животрептящата социална проблематика:

Също като в стара доба
още в дните стари
школският звънец удари
българина в джоба.

„Весел пачуърк” е поредното доказателство за творческата поливалентност на сатирика от Кубрат. И дори да не беше написана тази статия, книгата говори сама за себе си повече и от най-вещата литературно-критическа дисекция.