Георги Тахов

Вместо надпис
върху колона в Батак

Железни колони впиват мокри пръсти
в небето притъмняло, в тишината,
росата се оттича към земята,
зашепена от корените гъсти.

Те
спят в пръстта, те - с име неизвестно,
за тях е само паметник гората,
но вятър ли полъхне в дървесата,
за тях реди железните си песни!

1974