ДЕМОКРАЦИЯ И КОНСПИРАЦИЯ
Из “Краен елемент” (1975)
ДЕМОКРАЦИЯ И КОНСПИРАЦИЯ
Нийде, в никоя държава
тая пуста конспирация
толкоз грижи не създава
на добрата демокрация.
Да речем, че си чиновник,
а не даваш декларация…
- Е, не си ли ти бунтовник?
Туй не ели конспирация?…
И, уволнен безпощадно -
ти кротуваш с резигнация,
а децата ти мрат гладни, -
виж, това е демокрация!
Или си работник мирен
и участваш в демонстрация
за свобода, хляб, квартири…
- То това е конспирация!
И откарват те в участъка…
Честната администрация
там налага те със пластика…
- Трай! Това е демокрация!
Дръзнеш ли да протестираш
против кражби, спекулация,
пак в дранголник се намираш,
обвинен във конспирация.
А търговци и банкери
бдят над тая ситуация -
че за тъмните афери
нужна им е… демокрация!
Спи, мълчи, търпи, не дишай -
властващата автокрация
пак без срам ще ти припише
бунтове и конспирация.
И когато те отправя
без паспорт, легитимация,
във джендема - пак разправя,
че това е демокрация…
——————————
в. „Звънар”, бр. 3, 1924 г.
ГАНЮ ВЕЧНО БИСТРИ ПОЛИТИКАТА
Утро. Руменеят небосклоните.
Бавно, бавно гаснат електриките.
Ганю си обува панталоните
и с жена си бистри политиката…
Обед. Топло. Суета. Движение.
Грижи. Труд. Умора. Напрежение.
Ганю, хвърлил чука и мотиката,
енергично бистри политиката…
Вечер. Мрак над улиците стели се…
Някой псува. Други там веселят се.
Ганю жадно пие си мастиката
и… с кръчмаря бистри политиката.
Нощ. Луната плези се усмихната.
Спят спокойно робът и владиката.
Ганю хърка, кара се нестихнато -
и в съня си бистри политиката!
——————————
в. „Звънар”, бр. 18, 1924 г.
КАТО ДОБИЧЕ В СКОТОБОЙНА
„Мога да ви уверя, че България никога не е била тъй спокойна, както сега.”
Проф. Моллов пред в. „Тан”
„Вчера бе убит македонският революционер Д. х. Димов”
Пресата
„Зарасна тежката й язва,
България е здрава пак!”
Един професор щом го казва,
не може да не бъде факт!
Добре сме в всяко отношение:
бюджет - в излишък, служби - бол!
Народът плува във блаженство
и от пресита ходи гол…
Ех, падат ден през ден убити
- защо да крием, господа?
Но те са все отбор бандити
и туй съвсем не е беда.
Върлува болест непозната:
- Ей тъй, вървиш си здрав, и - хоп,
излишна става ти главата
и вместо лекар тича поп.
Погребват те със чест и слава;
поплакват майка и деца!
Усмивка нова озарява
навред касапските лица.
И всичко става пак спокойно
и ти се чувствуваш добре,
като добиче в скотобойна,
доволен, че веднъж се мре…
——————————
в. „Звънар”, бр. 21, 1924
Проф. Владимир Моллов - министър на финансите в Цанковия кабинет.
АМАН БЕ, БРАТКО, ОТ РАЗКРИТИЯ!…
До тук ми дойде от разкрития -
на бунтове и „тайни списъци”!
Дотук ми дойде от събития
и всекидневен бой и писъци…
Тук бомби, пушки и печатници,
там анархист гори сред пламъци,
а по-нататък - сган развратници
пируват в свойте пищни замъци.
В шантани, домове съмнителни
кроят се всеки ден „разкрития”,
а стражата ни смела, бдителна
следи открива от… убитите.
Какъв разкошен спорт за сития!
Лежи, скучае на дивана си
и хоп-па! - нови куп разкрития
и нови кърви по мегданите.
Народът иска хляб! Пребитият -
лекарство дири си за раните;
властта поднася му разкрития
и го прибира във занданите.
А две дузини черни гарвани
държат в ръце си здраво нишките
и с тез „разкрития” алармени
прикриват куп афери хищнишки.
——————————
в. „Звънар”, бр. 40, 1925 г.
ВЕЧЕН МАСКАРАД
Скептик съм, братко, и не мога
да вярвам в нищо под небето
- но виждал ли си ти, за бога,
човек без маска на лицето?
Вървиш по улици, локали
и срещаш хора важни, тежки,
а те - маскирани чакали,
а те - хиени с вид човешки.
Ала речеш ли, бедни братко,
ти маските им да отнемеш,
тук процедурата е кратка:
- Отхвръкваш гратис във джендема.
——————————
в. „Звънар”, бр. 44, 1925 г.
ОБИКНОВЕНА ИСТОРИЯ
Градина. Пролет. Май. Цветя.
Скамейка. Шепот сладък.
И сред цветята - той и тя.
Любов и т.н.
Поле. Природа. Красота.
Река - гора оттатък.
Пробуда. Сбъдната мечта.
Възторг и т.н.
Годеж. Венчило. Поп и брак.
Момент - безумно кратък!…
А после - скука, проза, мрак,
деца и т.н.
Курорт. Море. Приятел. Смях.
Простор - вълни оттатък.
Възбуда. Трепет. Сладост. Грях.
Рога и т.н.
——————————
в. „Утринна хасковска поща”, 10.06.1928 г.
СТАБИЛИЗАЦИЯ
Страшна криза и стагнация!
Нито пукнат грош във касите,
а гладът танцува с грация
модни танци из стомасите.
Без борба и агитация
зимата превзима масите
и с нескрита аспирация
изтезава сиромасите.
Булките мобилизация
обявяват ни из къщите
и кроят там конспирации
за палта от кожи с тъщите.
А кокона Репарация
здраво стиска ни за шията
и с любовна декларация
често бърка ни в кесията.
Ала ний сме чудна нация,
от бедите се не стрескаме,
с безподобна резигнация
спим, додето я оплескаме.
А когато закъсация
ни налегне из кюшетата,
търсиме стабилизация
из Европа на монетата.
Тежката ни ситуация
бърже схващат я банкерите,
обещават „емитация”,
ала - само по тефтерите.
Но нали сме хитра нация -
на хорото ний се хващаме:
те държат парите в касите,
ние лихвите им плащаме.
Тази явна ампутация
виждаме, но пак пасуваме -
в парламента с акламация
договорите гласуваме.
„Левната стабилизация”
Владо най-подир докара я,
пък макар на консигнация
да заложим и България!
——————————
в. „Утринна поща” (Хасково), 18.11.1928 г.
КРАСИВ Е ЗИМНИЯТ СЕЗОН
Господа, защо роптаете
против зима, студ и мраз?
Вероятно вий не знаете
как красиво е тогаз!
Имате ли продоволствие,
топли дрехи и пари,
зимата е удоволствие,
празник истински дори -
сняг, шейни, пързалки, люшове
над замръзнали реки,
кожени палта и плюшове
и надбягване със ски…
Файфоклоци, представления
и концерти, танци с чай,
балове и развлечения -
удоволствия безкрай!
Да, красив сезон е зимата -
дни на радости и смях,
по-приятен става климата,
няма жега, пек и прах.
Сигур само фукарията
със продупчен панталон
не разбира, завалията,
хубостта на тоз сезон!
——————————
в. „Весело утро”, 13.12.1928 г.
„ГОЛЕМАНОВ”
- Имам чест, месьо, мадам:
Големанов - син на Костова!
Мъж прочут, богоизбран
и заемащ тежки постове!
Големец съм, важен сан,
благородник и във костите,
как попаднах тук, не знам,
между бедните и простите…
Струва ми се, бях в турне -
срещан с почести и ласкаво,
и реших за някой ден
да се поотбия в Хасково!
Но не съм дошъл от Марс,
нито нейде от Австралия;
аз роден съм между вас
и израснах тук, в България.
Срещали сме се навред
по стъгдите, по локалите,
бил съм аз и франт напет,
бил съм и последен в залите.
Ала днес съм магистрат
и министър с положение
и със вас да съм познат
считам го за унижение.
Но защо се смейте там
- вий от партера и ложите?
Та отлично аз ви знам:
и мъжете, и госпожите!
Погледнете ме добре,
после - искрено кажете си,
та нима не вижда в мен
всеки нещичко от себе си.
——————————
в. „Утринна поща” (Хасково), 13.01.1929 г.
ПОЖАРЪТ В КАМАРАТА
Ще пламне бе, братко - че как да не пламне?
Че малко видя ли? Че малко ли пати? -
Десетки години там звани-незвани
редят се и стават без свян депутати!
Че лесно ли, братко, че тъй ли се слуша
полвин век, кажи го, безмълвно и глухо
дебати, които ти идват до гуша,
и фрази надути, безсмислени, кухи?
Та кой не е учил във нея да бръсне,
че кой не е бил там „избраник народен”?
Та малко ли сделки, и срамни, и мръсни,
във нея намериха достъп свободен!
Че малко ли пъти била е арена
на циркови сцени и страшни скандали?
Че малко ли хора в таз сграда свещена
задремват от скука, гласуват заспали?
Ту в сънни балади, ту в прения силни
безрадостно, болно течаха й дните -
видя ти „афери с тръби” и „метилни”,
чалми гюмурджински редиха войните.
Десетки години безропотно страда
от сцени безумни, нелепи и срамни -
търпя ги, търпя ги свещената сграда,
до гуша й дойде и взе, че си пламна!
——————————
в. „Утринна поща” (Хасково), 6.05.1929 г.
ТРЕВОЖНИ ДНИ
Печално и мъртво течеше си времето,
безцветно се нижеха сивите дни,
сломени на страшната криза от бремето
не търсехме вече дори новини!
Окачили мълком, без ропот на куката
безумни химери и светли мечти,
кажи го, привикнахме вече със скуката
и нейния призрак без ропот търпим.
Но ето стихийно развихри се стачката,
раздвижи народа, пробуди града
и вдигна се повик: „Стегнете спирачката,
че дебнат ни напаст и страшни беди!”
Туй - вместо да търсим виновник за стачката,
да видим колая на тая беда -
че редом със нея, размахал косачката,
с ехидна усмивка пристъпя Глада!
——————————
в. „Утринна поща”, Хасково, 9.06.1929 г.
КОНФЕРЕНЦИИ
Три игри обичат дипломатите:
тенис, голф и… мирни конференции.
Три неща се чуват при дебатите:
правда, мир и… нашите претенции.
Всяко лято, вместо по курортите,
те напущат свойте резиденции
и снабдени с дневни и с паспортите,
си устройват нейде конференции.
Сбират се, приказват си, надлъгват се,
пийват си ликьори и шампания,
а след туй обратно всички тръгват си,
прекратили свойте заседания:
- А какво свършихте? - ако питате
тези хора важни и с претенции,
ще ви кажат кисели, сърдити те:
- План за идущата конференция!
——————————
в. „Утринна поща”, Хасково, 11.08.1929 г.
ВЕЧНИТЕ СТРАННИЦИ
Нарамиха тежките раници, простиха се с родния кът,
и ето ги - двамата странници преминаха черната граница
и тръгнаха кротко на път.
С трогателен плач и ридания, със свито от болки сърце,
след толкова път и страдания пристигнаха те във Британия
със кошнички в двете ръце.
„О, мощна и славна Британия - със патос те викнаха там, -
ний търсим при вас състрадание - живеем с едно упование,
че вий ще помогнете нам!”
Но в Лондон ги срещнаха кисело, не чуха горещия зов:
„От гости сме вече бактисали и нас са ни здраво натиснали,
търсете във Франция лов!”
Объркали здраво програмата при този безславен дебют,
прибраха багажа си двамата, проклеха жестоко измамата,
и ей ги - отново „ан рут”…
Пристигнаха тъжни във Франция и викнаха кротко, без гнев:
„Париж е последна инстанция, без вашата мощна гаранция
пропада и нашия лев!…”
„Простете - им казаха с грация портьорите сладичко там, -
обичаме вашата нация, но ние сме също в стагнация,
та, молим, платете си нам!
Щом търсите болнична станция за вашия хилав сантим
в банкерските къщи на Франция, пазете разумна дистанция
от всякакви флиртове с Рим!”
И ето ги, двамата странници, след дълъг мъчителен път,
преминали няколко граници, се връщат със празните раници
унили във родния кът.
А тука щастливи избраници посрещат ги с припев любим:
„Щом хората искат си заема - ще трупаме ний нови данъци,
но честничко пак ще платим!”
——————————
в. „Весело утро”, 19.12.1929 г.
Буров и Моллов няколкократно пътуват из Европа във връзка с българските репарации. бел. ред.
РАЗПЯТИЕ
Чиновникът в пета категория
със пет дечица ситни-дребни
живял с жената си - Виктория
и три балдъзи непотребни…
Неделя преди Възкресение
събрали се и колективно
те скромните си предложения
предали му ултимативно.
Жената шапчица поискала,
децата - блузки, панталони,
балдъзите пък го натиснали
за рокли и комбинезони…
В това трагично положение
довтасала и телеграма,
че иде им за Възкресение
и нейната любезна мама.
А, роб на вечно безпаричие,
той свил коравата десница
и мълком, с тъпо безразличие,
дочакал страстната седмица.
В деня на святото разпятие
на божий кръст венец положил,
а после - кротко, без проклятие -
и на врата въже си сложил…
——————————
в. „Весело утро”, м. април, 1930 г.
ЩАТОВЕТЕ
Почнат ли да ритат атове,
все магаретата плащат -
заговорят ли за щатове,
все служащите изпащат.
***
Ще се сбират пак комисии,
всеки ден ще заседават,
деликатните си мисии
съвестно ще изпълняват.
С твърде важни пълномощия
ще кроят проекти разни
и по цели денонощия
ще наливат пусто в празно.
А към края на годината
ще отрежат господата:
- Бедна ни е татковината,
нямаме пари в хазната!
И ще вземат пак решения
там след мъки непосилни
да направят съкращения
на пъдари и разсилни.
И доволни от делото си,
касиера ще набарат -
за финансовите фокуси
да си вземат хонорара.
***
Почнат ли да ритат атове,
все магаретата плащат,
заредят ли нови щатове,
все разсилните изпащат.
——————————
в. в. „Бургаски фар”, 16.06.1930 г.
ПАНЕВРОПА
Европа днес е Вавилония
и във мъчителна агония
върви към гроба си студен,
а в Ню Йорк гледат със ирония
на бъдещата си колония
и чакат сетния й ден!
Но ето, срещнат с акламация,
Бриан направи декларация
за своя нов велик проект -
че само в обща федерация
на всички европейски нации
Европа ще намери лек.
Но все пак - сякаш за ирония
на тая хубава симфония
за правда, братство и любов -
от Добруджа и Македония
долитат вопли на агония -
на цял народ - отчаян зов!
Ала защо да се нервираме,
да викаме и протестираме?
- Ний трябва да благодарим,
щастливо че ще си умираме
от днес нататък федерирани
във тази Паневропа ний…
——————————
в. „Весело утро”, 24.07.1930 г.
