Христо Вакарелски
Христо Томов Вакарелски, изтъкнат български учен - етнограф и фолклорист, е роден на 15 декември 1896 г. в село Момина клисура, Пазарджишко. Завършва гимназия в Пазарджик и славянска филология в Софийския университет (1923). Учителства в Панагюрище, Роман и Самоков (1922-1925). Специализира славянска етнография във Варшава (1925-1927). Асистент и уредник в Народния етнографски музей в София (1927-1940). Директор на Народния музей в Скопие (1941-1944). Директор на Народния етнографски музей в София (дн. Етнографски институт и музей към БАН) (1945-1948), в който работи до 1962 г. Първият му публикуван научен труд е „Библиография. Съчинения по славянска филология и литературна история и критика в българския печат от 1910 включително до 1920 година” (1921). Сътрудничи със студии и статии на списанията „Известия на Института за изобразителни изкуства”, „Известия на Етнографския музей в София”, „Etnologia Slavica”, „Известия на Института по музика”, „Проблеми на изкуството”, „Златорог” и др. Основател и председател на Българското природо-научно дружество (1945-1950). Почетен член на етнографски дружества в Полша, Унгария, Австрия и на Международното дружество за етнология и фолклор (SIEF). Носител на Хердерова награда (1965). Съчинения: „Из веществената култура на българите” (1930), „Бит и език на малоазийските българи” (1935), „Въпросник-упътване за събиране на етнографски материали. Том 2-3: Духовна и обществена култура” (1935), „Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада” (1936, с Божан Ангелов; 2 изд. - 2005), „Български народни гатанки. Снабдени с бележки и речник” (1936), „Изрази за примамване и отпъждане на някои домашни животни” (1937), „Народното творчество в Самоковско” (1938), „Понятия и представи за смъртта и душата. Сравнително фолклорно проучване” (1939), „Трем на българската народна историческа епика от Момчил и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитър” (1939, с Божан Ангелов), „Български носии” (1941, с Г. Петков), „Български народни носии сега и в миналото” (1942, с Д. Иванов), „Български празнични обичаи” (1943), „Насоки за събиране на етнографски материали” (1945), „Въпросник-упътване за събиране на етнографски материали” (1946), „Книга за народната лирика” (1946, с Божан Ангелов), „Ковано желязо” (1957, с Ал. Божинов и Д. Друмев), „Кратки бележки по етнография на българите” (1959), „Български народни обичаи” (1960), „Добруджа. Материали към веществената култура на българите през периода на капитализма” (1964), „Българско народно изкуство” (албум, 1969), „Народни песни от Ловешки окръг” (1970, с П. Цветанова), „Етнография на България” (1974, 1977, 2007) (на полски - 1965 г. и немски език - 1969 г.), „Български погребални обичаи” (1990, 2008), „Моят път към и през етнографията” (2002) и др. Творчеството му включва и над 1200 научни статии и публикации у нас и в чужбина. Изследва българската материална, духовна и обществена култура, народното изкуство и фолклора. Проучвателската му и събирателска работа обхваща практически всички български региони от Вардарска и Егейска Македония, през Беломорска Тракия и централните български земи до Добруджа. Автор на първата цветна карта на български носии. В последните години от живота си работи усилено върху „Етнография на Македония”. Превежда от руски творби на Тургенев, Мамин-Сибиряк, от полски - „Селяни”, роман от Владислав Реймонт. Много от трудовете му са обнародвани на чужди езици. Умира на 25 ноември 1979 г. в София.
Публикации:
Публицистика: