Димос Рендис

превод: Кръстьо Станишев

Здравей, Леньо юначна, премина много време,
откакто ти вървеше със пъстрия фустан,
със везана забрадка, на кръста - със престилка,
откакто рано сутрин извеждаше овцете
към росната долина, към младата трева.
Във партизански дрехи, през рамо с патрондаш,
войнишко кепе носиш над бухнали коси
и с грубите обуща от върховете слизаш,
врагът те вижда, хуква, приятелят запява:
- Здравей, Леньо юначна, здравей ти, партизанке,
дни идат, ще прогоним оттук и тая сган,
ще слезем във селото със теб, Леньо юначна,
петела ще заколим и сивата кокошка,
тогаз ще се накитиш с неделните си дрехи,
със свилена кърпа със златните кенари,
тогаз фустана везан със лъскави ширити
в хорото ще се дипли, по пътя ще се гъне
и - хайде-хопа! - исо ще ни държи свирнята.