ВИНСЕНТ ВАН ГОГ
Из „Книга за мечтатели” (2016)
Винсент ван Гог се родил в Холандия през 1853 г. Всички членове на фамилията Ван Гог били или пастори, или търговци на произведения на изкуството.
Самият Винсент първоначално се насочил именно към търговията с картини, но бил уволнен от работодателя си, понеже не се справял добре. След това решил да се посвети на религиозното образование, но не успял да издържи изпитите.
За кратко проповядвал в едно малко градче, но бил прогонен от местното паство, което не одобрявало аскетичния му начин на живот. Неуспелият проповедник се върнал при родителите си и тогава брат му Тео го посъветвал да започне да изучава изобразително изкуство.
Винсент се записал в художествената академия в Брюксел, а след като се дипломирал, негов чичо му възложил да нарисува серия от картини, но не останал доволен от качеството им.
Последвало и още едно огорчение - нещастната му любов към негова братовчедка, чието семейство не дало съгласието си за брак заради бедността му.
След това Винсент се преместил в Антверпен, а брат му Тео му помагал да се издържа, но художникът често гладувал, за да може да си купува бои и платна с парите, които му изпращал брат му… Постепенно гладът, несбъднатата любов и всичките трудности започнали да разклащат здравето му.
През 1886 г. Винсент заминал за Париж, където живеел и Тео, и по време на двегодишния си престой във френската столица се запознал с много художници, но здравето му продължило да се влошава, което го принудило да се премести в старинния град Арл.
Винсент се надявал, че ще успее да създаде там нещо като утопично артистично селище и затова поканил Гоген да му гостува, за да му разкаже за проектите си.
Холандският художник се възхищавал от Гоген и желаел да станат близки приятели, но при срещата им французинът се държал високомерно и арогантно, което довело Винсент до един от най-тежките му психически сривове, при който в миг на лудост отрязал лявото си ухо.
След този инцидент бил настанен в приюта за душевно болни „Сен Пол дьо Музол”, намиращ се в Сен Реми дьо Прованс. По време на престоя си там художникът продължил да твори. След като бил пуснат от приюта, се настанил в градчето Овер сюр Оаз близо до Париж, но успял да продаде една-единствена картина, и то на свой роднина…
Живеел все по-бедно и отчаяно, творбите му били отричани, починал и баща му. Сякаш всичко се сгромолясвало… На 27 юли 1890 г., едва на трийсет и седем години, Ван Гог се прострелял с пистолет, оставяйки след себе си 2100 картини, които светът оценил едва след смъртта му, и днес те са едни от най-скъпо продаваните по международните акуциони.
Голяма част от тях представляват автопортрети, но Ван Гог не е бил някой самовлюбен луд, обсебен от мисълта да рисува себе си.
Истината е, че той просто нямал средства да плаща на модели.
За да се учи да рисува човешки фигури, с малкото пари, с които разполагал, Винсент си купил едно огледало и така рисувал собственото си отражение.
А картината „Звездна нощ”, която е една от най-красивите в историята на изкуството, всъщност представлява гледката от прозореца на лудницата, в която Ван Гог бил настанен…
„Бъдете мили, защото всеки човек, когото срещате, води някаква битка, за която не подозирате!” - Платон
„Само в мрака можеш да видиш звездите.” - Мартин Лутър Кинг
„Ще обикна светлината, защото ми показва пътя, но ще понеса мрака, защото ми показва звездите.” - Ог Мандино
„Ако чуеш вътрешен глас, който ти казва: „Не можеш да рисуваш”, рисувай с всички сили и този глас ще замлъкне.” - Винсент ван Гог
