Вадим Стрелченко

превод: Тихомир Йорданов

Победил съня си мечи
със прозявката си - ех! -
чуй: по птичи запелтечи
тежко дишащият мех.

И веднага - навик стар:
хвърля с шепи той дори.
Купчината жива жар
погледни как заискри.

И подскочи с вик чукче -
давай още - ха така!
И каленото момче
удря с яката ръка.

Пламъкът сред искри-рой
плези дългия език.
Запленен е сякаш той
от вълшебен женски лик.

Като него искам аз
с точен и уверен щрих
да извая на свой глас
формата на моя стих.