Мария Филипова-Хаджи

* * *

Дъхът ми раздипля остатъци
от вчерашни неразумици
и рисува въпросителни.
А те се пукат като мехурчета
точно по средата на деня,
без да знаят:
защо утрото разпилява
зрънцата на надеждата
и защо нощта
          ги подрежда
                    в огърлица…

* * *

Сънищата са сламчици.
През тях
     с половин око се вижда
сянката на загадка,
в която някой ден
ще намериш
        онази част от себе си,
за която не си знаел,
           че е изгубена.

                    10.01.2002 г.
                    Страсбург, Франция