БЕЗСЪНИЦА
превод: Тихомир Йорданов
БЕЗСЪНИЦА
Звъни часовник през нощта,
мъчителен, тревожен разказ.
Език понятен - съвестта -
но чужда все таки подсказка.
Сега без болка кой от нас
изслушва в звездното мълчание
на времето беззвучните стенания
с пророчески прощален глас?
Сънуваме: свят пуст, несгода,
със злост настига ни съдба,
в която цялата природа
ни хвърля в яростна борба.
Животът ни сега прегаря
и в него, призрак отразен,
с века си заедно, другари,
бледнеем в сумрачния ден.
А новото и младо племе
под слънцето цъфти навън,
додето ние, в наше време,
отдавна вече тънем в сън.
Нарядко все обряд печален,
извършван в посреднощен час,
метален глас, глас погребален,
се случва да оплаква нас.
***
Вечер влажна и ужасна…
Чу ли чучулигов глас?…
Гост на утрина прекрасна
пее в късен, мъртъв час…
Той ли песента си ясна
лее в късен, мъртъв час?
Като смях на луд, ужасен,
ме потресе този глас.
