криминален роман

Първото непредвидено нещо, случило се през тази вечер, която щеше да промени живота на мнозина, а за някои - оказала се последната, беше спирането на тока за четвърт час. В целия квартал. Между 19.30 и 19.45 часа.
Къщата изглеждаше внушително голяма, на два етажа, със строга фасада и красив вход с високи колонади. Прозорците се криеха зад дървени капаци, които никой от съседите никога не беше виждал отворени, както и не бяха забелязвали в къщата да живеят хора. Носеха се слухове, че неин собственик е един от най-богатите българи - Манол Барутски - ала така и не бяха го виждали да посещава имението си. Но това не означаваше, че то е запуснато, напротив - тревата редовно беше окосена, катерливи рози, глицинии и орлови нокти пълзяха по високите плътни огради и привличаха завистливи погледи на минаващите оттам.
Кацнала на най-високото, къщата се забелязваше отдалече през деня. Нощем, обаче, липсата на светлина от вътрешността й, превръщаше нейния тъмен силует в неприветливо място. В ниската част на градината дърветата и храстите бяха оставени да растат свободно, а бръшлян и повет изплитаха между тях причудливи арки. Светеха единствено лампи, наредени по оградата, вероятно с цел по-добрата охрана на имението.
Гостите започнаха да пристигат в рамките на пет минути от определения час - синовете на Манол Барутски - Йовко и Орлин дойдоха поотделно - Йовко с такси, Орлин паркира спортния си Мерцедес пред входа; сестра му Босилка със съпруга й Радой също пристигнаха с такси; Тано Иванов изглежда беше използвал градския транспорт, защото се появи пешком; игуменката Харула я докара лимузина със затъмнени стъкла.
Всички пристъпваха за първи път прага на тази къща и удивено започваха да въртят глави. Най-впечатляващ в просторната дневна беше таванът - висок и озвезден. Сякаш някой с магическа пръчка беше смалил нощното небе над града им и го беше разположил тук. Ясно изпъкваха съзвездията Голямата и Малката мечка. А за по-голяма яснота - към всяко съзвездие беше нарисуван силуетът на неговия кръщелник.
Цялата стена срещу входната врата също беше запълнена с късче небе, сред което пулсираше ярко една звезда с дискретен пунктир, който очертаваше около нея формата на око. Отдолу беше изписано: “СИРИУС”. Беше много красива, както и всичко наоколо. Върху съседната стена пък се мъдреше огромна египетска пирамида.