Сборникът „Някога бяхме богове” на Мартин Петков е от книгите, за които човек си спомня едновременно с удоволствие и изненада. После става ясно, че авторът не е случаен и през 2016 г. получава специалната награда на името на изтъкнатия фантаст Агоп Мелконян.
Разказите, събрани тук, успяват да заживеят в своя читател, пренасяйки го неусетно от един въображаем свят в друг. Някак са неуместни сравненията с чуждестранни образци на едно тъй своеобразно произведение, което с такава охота говори за себе си и носи толкова български нюанси и отсенки. Заради ярките образи и сцени в него то може да бъде оприличено на маса, отрупана с познати и фантастични плодове, но тази съпоставка е непълна.
За разказваческото изкуство на автора може да се отбележи просто, че в тези истории се усещат не само посланията, а и загадката на литературата.