ЗАВРЪЩАНЕ

Иван Пейчев

Поройните планински дъждове
години над следите са валяли
и няма кръв. Днес в тези часове
небето е един огромен залив
и привечер на стръмния му бряг
талазите на боровете спряни
изхвърлят бавно нежната луна,
окъпана в зелената им пяна.
В небето мека светлина струи,
листа блестят над дънерите черни
и в лунна сянка твоя дом е скрит,
и сякаш всичко тук е било вчера.
…Заспивали орли и ветрове
във пазвите гранитни на Юмрукчал
и скърцали по калдъръма вехт
колите, пълни с мрак и тежки трупи.
Във къта бързал стария чекрък
и тихо пяла майка ти до него;
ти с тази песен от сълзи и кръв
осъмвал си под шарената черга.
Осъмвал си, а в турския конак
заптиите седлаели конете,
че ти на дълъг път си тръгвал пак,
понесъл смърт и свобода в сърцето си.

И аз те виждам на брега на Гюргево
със револвер под черното палто,
с коси, развени от далечна буря,
с обвеяно от бурите чело.
Развява се байрак, пропукват пушки
и ти целуваш родната земя;
и дълго носиш в строгите си устни
дъха горчив на младата трева.

И тръгваш в бой. Олекват патрондашите
и тишина, и песен на щурец -
и ти лежиш самотен във кръвта си,
с обърнато към слънцето лице.
Лети над тебе гневната орлица
и мракът идва древен и добър,
Балкана те повдига на плещите си,
гората пак шуми и няма смърт.

И аз не бих скърбял за нищо свое,
ако народа любя като теб,
ако загина като тебе в боя
под синьото ни българско небе.

1955