МАЙЧИНА ЖАЛБА
В памет на Хр. Ботйов
Ей, овчарю,
шилигарю,
с вакло стадо
неброено.
На ти китка
ран босилек,
ран босилек,
ситен здравец.
Мойто чедо -
първа рожба,
първа радост
там загина.
На скалите
тъмни мрачни,
при орлите,
волни птици.
И от черква
вощеница,
с огън майчин
неизплакан.
Сутрин рано,
щом отидеш
на балкана,
стар побратим, -
спри си стадо
неброено,
с вярно куче,
с верен Шарко.
На поляни,
китни, росни,
с бистър извор
самодивски.
Вакло стадо
да не блее,
Шарко верен
да не лае.
Род да брани,
враг да гони,
враг поганец,
турска вяра.
Ничком поклон
да направиш
до земята
свята, мила.
Да оставиш
сълзи цвете:
ран босилек,
ситен здравец.
Да запалиш
вощеница,
с огън майчин
неизплакан.
Па с кавала,
меден, шарен,
сладкогласен
да изплачеш:
мойта жалба,
черна жалба,
стара песен,
черен орис.