БОТЕВ
Залезе слънцето огромно в час на мъка,
когато сянката трепти на всяко цвете
и пада хлад в Балкана по плещи и раменете…
и само покривало на тъга остава да ни свързва
Великият със малките… Тогава се просълзва
Той… и хлад застива завечно във сърцето му…
И само едно кърваво петно на връх на планината,
останало в скалата - дълго ще е гряло…
от оня кървав лъч последен - светлината
пронизващ повлечените сенки зажаднели
след подвига му - малки пред великото… възпрели.
Това петно гаснеещо и днес в далечината
и тоя лъч пречупен - копие трептящо -
идеята му е това - останала без име… - - -
Тоз лъч запазил е върха на планината,
тоз лъч на ж е р т в а т а е светлината
за Родината… и нему днес отиваме да се поклониме!
в. „Литературен живот”, г. 2, бр. 3, 28.03.1942 г.
