БАТКО СЕ СЪРДИ

Драгомир Шопов

БАТКО СЕ СЪРДИ

Каквото хванеш - хоп! - в устата.
Ангела, няма да те плаша,
но става плачка от играта,
щом всичко мислиш, че е каша.

Не виждаш ли как прави мама? -
Тя дава кашата с лъжичка,
а ти направо: ама - ама!
И пъхаш във устата всичко.

Така налапа мойто топче
и даже гумата изгриза.
А мъничкото бяло копче
от татковата нова риза?

Каква си? - Имаш залъгалка,
играй си с нея най-накрая!
Омръзна ми да бъдеш малка.
Кога ще порастеш - не зная!


ЧУХ

„До - ре - ми” - кой пее
в стария клонак?
Там ли е, къде е?
Вън е паднал мрак.

Но се чува ясно:
„фа - ми - сол - ми - ре”.
Ако е опасно,
да се прибере!

Къща ако няма -
нека дойде тук!
Ще си бъдем двама
на страха напук!

Той пък продължава:
„си - ла”. И разбрах,
че навън остава
и не го е страх.


КОТКА В КИЛЕРА

Петьо ще рисува котка.
Да, но тя пък не е кротка.
Скок! - на масата подскочи.
Лок! - и млякото излочи.
После пък разбърка всички
гуми, моливи, боички…
Но не стигна туй, а ето -
залюля се на пердето
и политна до тавана.
Там за лампата се хвана.
После счупи десет чаши
и понеже се изплаши,
се напъха във килера.
Май че там стои от вчера.
И килера затрепера!
А пък Петьо се зарече
да не я рисува вече.
Щом ще пакости навред -
ще остане без портрет!


КРАДЛИВАТА ЛИСАНКА

Вън снегът затрупа храсти и пътеки.
Мечо спи в хралупа, ала спи ли всеки?

Примерно Лисана. Ами тя не спира!
Гледам рано-рано тича по баира.

Заек ли, какво ли е в снега видяла?
Край дървета голи души побеляла.

Лиса е хитруша, сещате се вие.
Ще напълни гуша, после ще се скрие…

И така догдето се усети гладна.
В тъмно или в светло нещо ще открадне.

Е, добре, накрая кой ще я накаже?
Ако някой знае - нека да ми каже!


КУКЛА

Ангела има кукла
с красива,
руса букла.
Но куклата голяма
чорапчета си няма.
Ангела се събува,
чорапки й обува
и щом остана боса
поиска да я нося.


ЛОША ПЧЕЛА

Една пчела бръмчи
пред моите очи.

Прогоних я, но тя
отново долетя.

Ще я ударя. „Прас!” -
но си изпатих аз.

Нослето си раних -
пчела не улових.

Строших и две стъкла -
пак никаква пчела.

По радиото вън
дочувам „бръм” и „звън”.

Да, ясно: в апарата
е влезнала пчелата!


ОБУВКИ С ПАТЕНЦА

Обувките на малката Ангела
са синички със патенца по тях.
Тя вече прави първи крачки смели,
но често пада. И започва смях.

Когато се простре върху килима,
към патенцата гледа с поглед плах:
дали са още там, дали ги има…
И щом ги види, пак започва смях.

Не иска само в локва да нагази.
За патенцата тя изпитва страх,
че от водата как ще ги опази?
Ако отплуват - може ли без тях?


ОХЛЮВЧЕ

Охлювче пътува
по една пътечка,
а пред него - клечка.
Как да я прескочи?
Тежката му къща
все назад го връща.
Охлювчето спряло,
в чудо се видяло.
Спряло по средата,
вирнало рогцата
и сега не знам
още ли е там…


ПАЛАВАТА ТОПКА

Скача, тича, тропка
шарената топка.
Блъсна се в тавана -
там петно остана.
Счупи на перваза
мамината ваза.
После полилея
тупна върху нея.
Той на две я спука -
да е мирно тука.


ПЪРВО ЗЪБЧЕ

Ангела ми показва с пръстче,
че вече има зъбче
и се усмихва сладко
на мама и на татко.
А батко вика: „Горделивка
със зъбеста усмивка!”