НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО

Юлия Момчилова

Кап!
Една бистра водна капка се процеди от пръстта и падна върху заспалото носле на Луковичка Минзухарчева. И не само падна, но като го чукна, се разхвърча на пръски.
- Събуди се! - викнаха пръските.
Луковичката нищо не усети и продължи да спи непробудно зимния си сън.
Кап-кап!
Две водни капчици се търкулнаха върху заспалите очета на сгушената в пръстта Луковичка. И не само се търкулнаха, но я погъделичкаха шепнейки:
- Събуди се!
Този път луковичката се размърда, но пак продължи да спи.
Кап-кап-кап!
Три водни капчици тупнаха върху закръглените бузки и брадичката на Луковичката. И не само тупнаха, но и я подканиха:
- Хайде! Ставай!
Луковичка Минзухарчева се протегна сладко, завъртя се на другата страна и тъкмо да засънува отново, изведнъж се сети за състезанието…
Отвори очи.
Миналата пролет братовчедките й, белите сестричета-кокичета се бяха похвалили: “Ние сме най-ранобудни! От всички цветя напролет, ние порастваме най- рано!”
Тогава Луковичка Минзухарчева се закани: “Догодина аз ще порасна преди вас!”
- О! -разсъни се веднага Луковичката и се засуети. - Трябва да побързам!
Огледа се в огледалото на една водна капка и видя, че на върха й се беше появило зелено кичурче.
- Пораснало ми е стъбълце!- зарадва се тя. - Тръгвам!
И забързано проточи зеленото си стръкче нагоре. То се провираше в пръстта сред камъчета и коренища… Бързаше! Удължаваше се, удължаваше се… Бързаше!
Най-после проби дупка в тавана на подземието и се показа навън - в света на светлината… Огледа се.
Белите кокичета бяха вече там. Махаха приветливо с листенца:
- Минзухарче!
- Здравей!
Луковичка Минзухарчева сведе засрамено напъпилото си цветче и промълви тъжно:
- Те пак са пораснали преди мене!
- Това не е най-важното! - утеши я Голямото жълто око на Небето. - Тяхното време не е твое. Ти си имаш свое време!
- А кое е най-важното нещо? - попита Минзухарчето, озадачено от тайнствените думи.
- Най-важното е, че те има! И си прекрасно растение! - отговори блестящото слънчево око и примигна с дългите си мигли от светлина.
Цветенцата се огледаха.
- Кое цвете очакваме да порасте сега? - запитаха те.
- Ще пораснат още много цветя! - каза Слънцето. - Едни през пролетта, други през лятото, трети през есента.