Северина

Обичам те. Това е малко да се каже.
Ти ми си всичко. Чрез тебе виждам вселената.
Когато гледам огнената планета Марс,
или бледна Венера, или далечния Юпитер,
аз си казвам: ти и малките като тебе,
които раснат - ще го достигнат, може би.

Когато плача над някое нещастно дете
без дом и свои, аз си казвам:
ти и малките като тебе, които раснат
не ще допуснат този позор.

Като виждам, как ограбват моята и
твоята родина, как я разкъсват и кълват
като хищни птици, аз си казвам: ти и малките,
като тебе, които раснат - с своите огнени души
ще очистят позора на моята и твоята родина.

сп. „Илюстрация светлина”, г. 41, кн. 11-12, 1933-1934 г.