ДОБРУДЖАНЧЕ

Веса Паспалеева

Цяла грееш от лъчите,
лодчице ле бяла,
гмуркай се между вълните
като чайка смела!

Всеки удар на веслата
със тъга ми спомня,
че отвъд са наште братя
скръбни и бездомни.

Ето на Балчик лозята -
сред мъгла се реят,
като ивица от злато
къщите светлеят…

Лодчице ле, ветроходна,
колко ми е мъка,
как бих искал да замръкна
в Добруджа свободна!


сп. „Морски сговор”, г. 16, бр. 4, април 1939 г.