ЧУДНАТА ЛОДКА
латвийска народна приказка
превод: Веса Паспалеева
Много отдавна живял един рибар с тримата си синове; двамата били умни, а третият глупав. По цял ден чакали с мрежите край морето и всяка вечер се прибирали в колибата си с по една, две рибки в торбата.
Жената на рибаря току ги гълчала и мръщила вежди недоволна:
- Трима отивате на лов, а вечер повече от две рибки не донасяте!
Глупавият син често й казвал:
- Потърпи още малко, мамо, аз ще те направя от царя по-богата!
Започвала да се смее майката, разсмивали се всички и сърбали лакомо рядката рибена чорбица…
Веднъж царят известил на своите поданици, че ще даде дъщеря си на оногова, който успее да направи лодка, която да може да плува по суша и по вода.
Решили да се опитат и тримата синове на рибаря; най-напред тръгнал да опита щастието си големият брат. Напълнил с хляб торбата си, па отишъл в гората. Чукал, дялкал, ковал с всичка сила, та цялата гора закънтяла от удари.
Както дялкал дебелия пън, изскочила от гората една котка.
- Дай ми от твоя хляб - рекла котката. - Много съм гладна. Само едно къшейче ми хвърли!
- Я да се махнеш от очите! - сърдито й викнал големият брат. Нямам излишен хляб за даване!
Замахнал с длетото и я ударил по опашката.
Котката избягала, а той пак започнал да чука. Чукал дни и нощи, но нищо не излизало. Най-после се прибрал засрамен у дома си.
Тогава тръгнал вторият брат. Щом захванал да работи в гората, пак дошла котката:
- Дай ми, братко, малко от твоя хлебец - замолила му се тя. - Вече премалях от глад!
Но и вторият брат постъпил като първия. Изгледал я сърдито и я цапнал по главата с железния чук. Котката измякала от болка и хукнала накъдето очите й видят.
Блъскал, чукал вторият брат, мъчил се дано направи чудната лодка, ала и той нищо не успял да направи. Тръшнал от яд калпака си и се върнал у дома си.
Дошло ред на глупавия брат да опита щастието си.
- Не отивай, синко - раздумвала го майка му. - Братята ти нищичко не направиха, та ти ли с глупавия си ум ще направиш чудната лодка?
Не послушал глупавият брат нито майка си, нито баща си. Нарамил торбата и право в тъмната гора.
Току-що чукнал с длетото, котката застанала отпреде му:
- Ще ми дадеш ли мъничко от хляба си? Огладняла съм до смърт!
Глупавият веднага й отчупил от хляба си. Дал й го от все сърце.
Котката лакомо изяла хляба. Облизала се насреща му, па го запитала:
- Какво искаш да направиш от това дърво?
Разправил й глупавият за неволята си.
- Много ми се иска - рекъл й той - да направя чудната лодка. Най-много заради майка си, да я избавя от немотията…
- Добре, мой глупчо, но ти сам не ще можеш да направиш лодката. По-добре полегни си да си починеш след обеда. Като се събудиш, всичко ще бъде готово.
Зарадвал се глупавият. Изтегнал се на сянка и заспал. Като се събудил, видял готова чудната лодка. Метнал се в нея и хоп - изтърсил се пред царския палат с тримата си другари, които срещнал на пътя си: единият бягал като светкавица, другият изяждал гостба и хляб, колкото стигало да се нахрани цял град, а третият издържал на много силна топлина.
Видял царят чудната лодка, опитал я по сушата и по вода. Харесала му се. Оставало да даде на глупавия дъщеря си за жена. Но вещицата, която живеела в двореца, пошепнала на ухото на царя. Той се усмихнал и махнал с ръка:
- Докато не донесеш вода от кладенеца, който ей сега ще ти посоча, няма да ти дам дъщеря си. Заедно с тебе ще отиде и моята готвачка за вода. Щом я изпревариш, ще ти дам дъщеря си.
- Добре, царю, ала не би ли позволил да изпратя вместо мене слугата си?
- Да, може - отвърнал му царят - още сега нека тръгне!
Глупавият изпратил бързоходеца за вода от кладенеца. Готвачката била магьосница, но бързоногият я изпреварил. Начерпал вода от кладенеца и пръв се върнал при царя.
Нямало как, царят склонил да даде прекрасната си дъщеря, но вещицата наново свила дългия си нос и подучила царя да събере всичкия хляб и месото от целия град и да го даде на глупавия да го изяде. Ако изпълни това, ще стане царски зет.
Глупавият се обърнал към царя:
- Позволи на моя слуга да стори това, царю честити!
- Добре, така нека бъде - съгласил се царят.
Глупавият повикал лакомия си слуга и му казал какво е желанието на царя. Лакомникът това и чакал: ял, ял - докато излапал всичкото месо и всичкия хляб. Дори питал за още.
Навел очи царят, мъчно му било, че вече трябва да даде дъщеря си на глупавия момък.
Вещицата за трети път се навела над ухото на царя. Подучила го да даде още едно изпитание на момъка:
- Накарай слугите да натоплят банята - както никога дотогава да насветлят до червено казаните и да накараш тоя умник да се окъпе - рекла вещицата.
Царят съобщил желанието си на момъка.
- Съгласи се, царю, моят слуга да влезе в банята вместо мене.
Дал съгласието си царят, но не вярвал, че слугата ще устои на тази страшна горещина.
- Поне този път аз ще спечеля баса - мислел си той.
Глупавият изпратил третия чудак да се окъпе в банята. Като отворили вратата, пламък излизало, непоносима горещина ги лъхнала, а слугата влязъл спокойно в банята, обливал се с врялата вода и си тананикал; ахнали всички от учудване. Старата вещица се пукала от яд.
Царят нямало какво да прави, повикал дъщеря си и я дал на глупавия. После седнали всички в лодката и тръгнали да обикалят царството си… и навярно още обикалят, ако някъде не ги е оставила чудната лодка.
сп. „Морски сговор”, г. 16, бр. 4, април 1939 г.