ПЕТЪР КАНАВЕЛИЧ И ОТРАЖЕНИЕТО НА НЕГОВОТО ТВОРЧЕСТВО В БЪЛГАРИЯ

Ваня Ангелова

Най-големият хърватски поет и драматург Петър Канавелич е роден на остров Корчула през 1637 година във видно благородно семейство, от което още през 50-те години на XV век произлиза и августинският монах Андрю - глава на канона и епископ на Корчула. Далматинският поет умира през 1719 година - на осемдесет и две годишна възраст. Макар и не особено известен в България, неговото творчество не е чуждо на славистите и на специалистите, занимаващи се с хърватска литература.

От епичните му произведения, познати у нас, най-прочута е неговата творба „Иван Трогирски и крал Коломан” („Ivan Trogirski и kralj Koloman”), излязла от печат едва през 1858 година, а от драмите му по-популярна в България е пиесата му „Страстите на нашия Господ Исус” („Muka nasego gospodina Isusa”). Разбира се, годината на нейното издаване остава неизвестна за нас - българските изследователи, а може би и за хърватските учени и за останалите европейски и световни специалисти по хърватска и далматинска литература. Знае се обаче, че пиесата е играна в Дубровник през 1663 година.

Петър Канавелич е прославен в нашата страна и с многото си епиграми, сатири, духовни и светски песни, сред които са и тези, посветени на освобождението на Виена от полския крал Ян III Собиески, командващ обединените полско-австрийско-германски сили срещу османската армия под командването на великия везир Кара Мустафа паша. Битката при Виена се състои на 11 и 12 септември 1683 година, след като Османската империя обсажда Виена в продължение на два месеца.

Въпреки че Петър Канавелич има два брака, той не оставя наследници. Дядо му Никола и чичовците му в продължение на много години са лидери на града, известни с богатството си, с репутацията си, със своята власт, чест и достойно поведение. Баща му е завършен адвокат и оратор, а чичо му Марин е командир на галера в рамките на флота на Венецианската република (Banicevic 1998; Foretic 2009: 184-200).

Петър Канавелич твори във време, когато България е под османска власт и когато нейната църковна независимост е напълно отнета, а българската литература губи поддръжката на държавата и църквата и значително се променя. Много рязко намаляват текстовете от високите жанрове за сметка на народната книжнина, в това число и на апокрифите и фолклора.

Един от основните наши автори, които творят през този период, е Владислав Граматик - български книжовник, писал на среднобългарски език и работил през втората половина на XV век в Северна Македония. Той е смятан за късен представител на Търновската книжовна школа, чийто приемник днес е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” и специално Катедрата по съвременен български език при него, в която работя и аз самата, както и Катедрата по обща лингвистика и старобългаристика и Катедрата по българска литература към Филологическия факултет.

В Сърбия Владислав Граматик е приеман за един от ранните представители на сръбската литература. Той е автор на едно известно оригинално съчинение, преводач, съставител на сборници, преписвач и калиграф, а творчеството му обхваща над 4300 ръкописни страници. Роден е в Ново бърдо, днес - в Косово. Получава образованието си в школата на Константин Костенечки. По-голяма част от живота си прекарва в Жеглиговския манастир „Света Богородица” („Матейче”), в подножието на Скопска Черна гора (Данчев 1969).

Друг български книжовник от втората половина на XV век е Димитър Кантакузин, също смятан за късен представител на Търновската книжовна школа, тъй като българската литература от този период е неин пряк наследник. По произход е свързан с династията Кантакузини. Родственик е на Ирина Кантакузина. В периода между 1469 и 1479 година пребивава в Рилския манастир и поддържа връзки с видния книжовник Владислав Граматик, на когото поръчва написването на „Загребския сборник” от 1469 година. Пише на български и гръцки език, а стилът му е определян като емоционално лиричен (Маринов 1901: 86-98).

През XV век твори и митрополит Киприан Киевски, Литовски и на цяла Русия, признат през 1472 година официално за светец и чудотворец. По произход той е българин от известния болярски род Цамблак (Иванов 1982: 53-110).

Матей Граматик е български църковен писател от XVI век, представител на Софийската книжовна школа, чието единствено познато произведение е житието на св. Николай Нови Софийски, убит с камъни от турците през 1555 година в местността Ючбунар, което в превод на български език означава „Три кладенци”. Биографичните му данни са изключително оскъдни (Райчинов 1982: 67-79).

Поп Пейо е български книжовник от XVI век и виден представител на Софийската книжовна школа. Той е авторът на житието на св. мъченик Георги Софийски Нови, явявайки се очевидец на събитията (Ангелов 1981).

Близък по време на творчество на Петър Канавелич е българският народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска” - Паисий Хилендарски, наричан често Отец Паисий. Той е роден само три години след смъртта на Канавелич, през 1722 година, и умира през 1773 година.

Изразяваните в творчеството му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ от османско владичество са причината много български и чужди учени да го смятат за основоположник на българското Възраждане и за първия представител на новата българска литература. С писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година е канонизиран за светец (Енциклопедия 1988: 489-490).

И така, виждаме, че Петър Канавелич твори в период, когато и в поробена България работят в областта на българската книжнина много видни български имена, а с хърватските творци от минали епохи и до днес ни обединяват много общи неща, като започнем от общия ни славянски произход и стигнем до близките ни езици и култури.

В днешно време много български творци са превеждани от братята и сестрите ни по перо на хърватски език, а хърватските автори са превеждани на български език и техните произведения са увековечени в българската литература.

Един от големите съвременни хърватски поети, които имах самата аз честта да преведа, е Валерио Орлич. Негови произведения са публикувани в мой превод в знаменитото международно електронно списание на български език „Литературен свят”, а името му стои сред най-големите поети и писатели на България и света. Във вестник „21″ също са публикувани негови знакови творби в мой превод.

Смятам, че сътрудничеството между България и Хърватия и между българските и хърватските поети и писатели е продължавало векове и ще продължи да съществува и занапред, докато свят светува, докато ни има, и ще жънем плодотворната реколта на общата ни ползотворна работа.

20 май 2016 г., Корчула, Хърватия

——————————

Използвана и цитирана литература:

1. Ангелов 1981: Ангелов, Б. Старобългарските писатели // Народна просвета, София, 1981 г.
2. Banicevic 1998: Banicevic, Don Bozo. Petar Kanavelic (1637-1719) // Zrnovo, 8. kolovoza 1998.
3. Данчев 1969: Данчев, Г. Владислав Граматик // София, 1969 г.
4. Енциклопедия 1988: Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция // ДИ „Д-р Петър Берон”, София, 1988, с. 489-490.
5. Иванов 1982: Иванов, Й. Българското книжовно влияние в Русия при митрополит Киприан // Избрани произведения. Т.1. С., 1982, с. 53-110.
6. Маринов 1901: Маринов, Д. Димитри Кантакузин // Сборник за народни умотворения, 18, 1901, с. 86-98.
7. Райчинов 1982: Райчинов, С. Софийският книжовен център и Рилският манастир през XVI в. // Старобългарска литература, 11, 1982, с. 67-79.
8. Foretic 2009: Foretic, Miljenko. Literatura o Petru Kanavelicu. Zbornik otoka Korcule, 3 (1973) str. 184-200.