СТИХОВЕ
1.
Чуй, как звъни черковната камбана,
каква ли вест и днес ни носи тя? -
Тъй тъжно се звъни от отзарана…
Към гробищата пътя запустя,
гробовете с земята се сравниха
и кръстовете бурени покриха.
А тъжно се звъни от отзарана…
За роден край отишли на отбрана,
на сто един се върна у дома -
за тях звъни черковната камбана.
И всеки звон ридае и тъжи,
като че нему наший грях тежи…
2.
Аз клетва дадох някога на Бога,
че като Него ще остана сам:
за всички чужд, за чуждите най-близък -
навсякъде ще бъде моя храм.
И вечно, Господи, самотен пътник,
минавам, ето, земния си дял
и никому не задлъжнях за нищо,
и сякаш само с Тебе съм живял.
А виждам ги след мене: гладна мърша
от слепи и сакати - нямат чет;
напразно ще ги чакам и какво,
кажи, какво аз между тях ще търся?
3.
Тури ръка на мойто рамо
и взри се в моите очи,
живота, може би, ще чуеш,
кога жестоко ме гълчи.
Че го прахосах в път незнаен,
в път - пътник вечно закъснял
и нигде щасте не намерил,
и нийде радост не познал.
1913