СТИХОВЕ

Димитър Бабев

1.

Чуй, как звъни черковната камбана,
каква ли вест и днес ни носи тя? -
Тъй тъжно се звъни от отзарана…

Към гробищата пътя запустя,
гробовете с земята се сравниха
и кръстовете бурени покриха.

А тъжно се звъни от отзарана…

За роден край отишли на отбрана,
на сто един се върна у дома -
за тях звъни черковната камбана.

И всеки звон ридае и тъжи,
като че нему наший грях тежи…

2.

Аз клетва дадох някога на Бога,
че като Него ще остана сам:
за всички чужд, за чуждите най-близък -
навсякъде ще бъде моя храм.

И вечно, Господи, самотен пътник,
минавам, ето, земния си дял
и никому не задлъжнях за нищо,
и сякаш само с Тебе съм живял.

А виждам ги след мене: гладна мърша
от слепи и сакати - нямат чет;
напразно ще ги чакам и какво,
кажи, какво аз между тях ще търся?

3.

Тури ръка на мойто рамо
и взри се в моите очи,
живота, може би, ще чуеш,
кога жестоко ме гълчи.

Че го прахосах в път незнаен,
в път - пътник вечно закъснял
и нигде щасте не намерил,
и нийде радост не познал.

1913