СВЕТИ ВАЛЕНТИН

Анатолий Петров

Жителят на провинциалния град Борислав Мандраджолски тази нощ не мигна. Вълнуваше го важното събитие, за което бяха осведомени и жителите на родната му Хамбар махала. Заминаваше за габровско село, за да доведе оттам избраницата за съпруга - красавицата Бегония. В хладната и ясна февруарска нощ четиридесетгодишният кандидат за младоженец няколко пъти излиза на балкона. Очакваше бързо да съмне, за да настъпи празникът на влюбените, Свети Валентин. Започна да брои звездите, щото времето му да мине по-бързо, но изгрялата кръгла луна му пречеше да приключи сметката.
С Бегония се запозна на железопътната гара в Павликени. Чакаха влакове за противоположни посоки, ала заради задушевния разговор отлагаха заминаването. Дамата заяви, че е възхитена от събеседника си. Той й отвърна, че търси жена за съпруга, приличаща на бегония. Като шофьор на камион за събиране на боклука, получаваше добри пари. Тя смирено прошепна, че по професия е мечтателка, но понякога работи, където й попадне.
Разделиха се с прегръдка. Последва размяна на писма. От писмата на Бегония се възхищаваше съседката на Борислав - пенсионираната учителка Вълчинкова. Трогната от прочетеното, веднъж тя изтри сълзите си. Констатира, бъдещата му съпруга може да стане голяма поетеса, каквито напоследък изникнаха безброй, като гъби след дъжд.
Втората среща на Борислав и Бегония стана пак на гарата в Павликени. И решиха на празника на Свети Валентин да се оженят.
Преди разсъмване младоженецът облече новите си дрехи и събуди приятеля Юмер, за да му върже новата вратовръзка.
Отдавна се бе съмнало, когато пристигна на гара Горна Оряховица. Пи кафе и взе билет за Габрово. Настани се в купе на влака втора класа. Влезе висок, сух мъж, на пенсионна възраст. Поздрави и попита:
- Ще позволите ли да седна? Ще се правим компания. Тъй времето до Габрово ще мине по-бързо.
- Заповядайте, господине, приятно ми е.
Новодошлият се разположи. Подхвана:
- Какво съвпадение! Пътуваме в деня на Свети Трифон Зарезан, който празник неизвестно защо превърнаха и на Свети Валентин, покровителя на влюбените. Любовта, господине, не признава дни на разни светии, делници или празници. Гледаш ги, влюбени, целуват се посред бял ден по улиците и не след дълго, се разделят. Според мен влюбеността е краткотрайна илюзия, нещо като циркаджийска хипноза. Не ми е ясно, защо за нея трябва да има празник. Казвам се Аргир, пенсиониран майстор- сапунджия от фабрика „Камбана” в Бургас. Отивам в Габрово на гости при мой стар приятел. Ще празнуваме Зарезан. Идвам от Русе. Ходих да видя Дунава. Предстоят ми още три дни пътувания из страната, докато отшуми златната ми сватба.
- Аз съм Борислав - представи се кандидатът за младоженец. После рече: - Отивам в габровско село, за да доведа оттам булка. Уговорихме се с избраницата това да стане на днешния празник Свети Валентин. Учудва ме защо съпругата Ви не празнува заедно с Вас златната сватба?
- Ох! Задавате ми сложен въпрос, господине. Ако бях я взел за тези пътувания, нямаше да мога да я измъкна от кръчмите по гарите. Нека да си стои в къщи и да празнува, както намери за добре. Достатъчно бе шумотевицата за първата сватба, която наричам тенекиена, за разлика от златната. Алкохолът обърква хората, а жена ми го почита още преди тенекиената сватба.
- Интересно! - учуди се Борислав.
- Няма нищо интересно - отвърна му Аргир. - Такава е голата истина. Навремето се запознахме с жена ми на гарата в Червен бряг. В ресторанта тогава аз пих бира, тя - мастика. Мръкна. Прегърнати, тръгнахме по близка безлюдна улица и запяхме:

Вървяхме ний самички в тишината,
пътеката се губеше след нас.

Беше вълшебна вечер. И на Зарезан, на днешния Свети Валентин, направихме сватбата в заведение до морската градина в Бургас. Да пази господ! Вие, господине, къде се запознахте с Вашата избраница?
- На гарата в Павликени…
- Какво пихте?
- Аз пих кафе, тя - мастика с газирана вода. Каза ми, от мастиката мечтите и ставали по-ярки и благородни. Насочвали я да върши хубави дела…
- А, не може днес, на Свети Валентин, тя в чест на светеца, да не удари няколко мастички, дори с чешмяна вода! - предположи Аргир и добави: - След време ще празнувате златна сватба сам, като мен, на пътешествия из страната. Навярно този Свети Валентин е магьосник!…
- Спомням си преди години на този ден в Созопол, в дома на механика в котелното отделение на сапунената ни фабрика, Миндо Прокопов, стана знаменателно събитие. Със съпругата си Карамфилка празнували Зарезан в ресторанта до пристанището. Яли, пили, пяли, танцували и се целували, както се полага в деня на влюбените, и се прибрали. Доволен от празника, Миндо се опънал на леглото и блажено захъркал. Посред нощ жена му Карамфилка открехнала прозореца на коридора, който гледал към морето. Пожелала да се възхити на ясното небе и лунната пътека по водната повърхност, изрисувана от сребристата луна. Видяла как към прозореца й се насочва сгъваема стълба. Карамфилка слязла по стълбата и попаднала в обятията на бояджията Митьо от Долно Езерово. Двамата заминали за село около Якоруда. И сега живеят там. Мисля си, не може в тази семейна трагедия и любовна далавера, да няма пръст и този Свети Валентин.
Влакът спря на гарата в Габрово. Двамата спътници сърдечно се сбогуваха. Аргир се запъти към дома на приятеля си, Борислав се поразходи по перона, пи кафе в бюфета и си купи билет първа класа за обратния влак…