Иван Давидков

ЛОВ НА ФАЗАНИ

Гръм - и дълго ехо над снега се мята.
Нижем се по пътя, слизаме в дола.
С кучетата редом търсим из гората
паднали фазани с кървави пера.

После вкъщи дълго, дълго мием в мрака
от ръцете бели тъмните петна
и край до късно дипли се варака
на реките в тая лунна равнина.

Там фазан отново над снега се вие
и за миг застива, после косо пада
и просъскал, гасне в снежната кора…

Вечер, сън спокоен дай ми за награда!
Но в стърнище димно лутаме се ние
и свистят талази - кървави пера.

ВЕНЕЦ ЗА КИРИЛ И МЕТОДИЙ

От ония дни, когато вие
сътворихте светлина и книга,
много мечове ръжда разяде,
а речта ни родна не умря.
Тя роди сказания и песни,
звънки като глас на чучулига,
гневни като вой на зимна буря,
вечни като пролетна заря.

ТИТАНИК

Оркестърът ще свири. Ще пламтят
каютите от необятен заник,
вълни - врати в безкрая - ще скриптят -
и ще се вреже в айсберга Титаник.

Ще писнат чайки. Ще се метне кашалот
над бездната, която се затваря като рана.
Съкровищата ни, събирани през цял живот,
във сейфа си огромен ще заключи океанът.

С огърлиците на най-нежните жени
ще се разхождат октоподите под свода нисък
и рак ще носи бисер върху бронзовата гръд.

Мраз ще споява ледените планини -
и само тъмни риби като писък
над тайнствената бездна ще кръжат.

***

На Симеон Хаджикосев

Милост за кълвача, който по отлитащите часове дълбае
образа трагичен на преходността.

Милост за снежинката незрима, чийто полет трае
само миг - от облаците до пръстта.

Милост за съборената пешка от дъската,
не успяла да наметне мантията на царица.

Милост и за най-ранимото от всички чудеса - душата,
вярваща наивно, че родена е за птица.

НОЩНО БЕДНИЕ

Не се намятай с Хамлетова плащеница.
Мъгливият дворец не ще те скрие от света.
Тревогата с очи на хищна птица
ще те пронизва от бръшляновите ниши на нощта.

Съмненията си успя ли да пропъдиш?
Успя ли пред съдбата да залостиш беззащитните врати?
И своя вик кървящ: да бъдеш или да не бъдеш
успя ли - както шпага в ножницата - да притулиш ти?

Бе цветна пъпка радостта. Пое ли я,
за да разцъфне пищно в тоята ръка?

… И плува - клонка от бадем - Офелия
сред облаци, удавени в катранена река.