Михаил Кремен

Нощта настъпва… Гаснат пак лъчите
в самотната палата номер шест.
Но не угасват денем, ни нощес
на черното безумие очите.

С какво ли морний сън ги не приспива!
Пробудени, те няма да заспят.
Мизерията хорска никой път
пред техний поглед веч не ще се скрива.

Нощта настъпва… Сетний лъч блуждае
зад есенните плачущи стъкла.
Проплясват вън измокрени крила -
там тъжно птичка сиротно ридае.

Горят очите: виждат в тъмнината
световний гмеж - безумства, суетни.
За тях не тия четири стени,
за тях светът е луднишка палата!

1907 г.

——————————

сп. „Смях”, г. 2, бр. 35, 29.01.1912 г.