НА СЪДРАНИТЕ МИ ПОДМЕТКИ

Сава Злъчкин

О, музо моя мила, посърнала, бледа,
що ме вдъхновяваш в случаи нередки,
помогни и сега ти с няколко реда
да възпея мойте скъсани подметки.

О, подметки жалки, о, подметки мили -
за вас аз да пея в тоя час желая,
зер, сещам неволно, кат сте се протрили,
че на нашта дружба наближава края!!…

Спомени различни: най-мили, най-грозни,
с вази съм споделял от като ви носа;
где преди, га бяхте с бодове луксозни,
где сега? - ногата като полубоса!!

Тъй светът отива - всичко се изтрива,
всичко си променя стойността, лицето…
Обичта към всичко миг след миг изстива,
щом се то променя от ново на вехто.

След ден, два, о, Боже - и раздяла върла
чака ни, защото без да искам ази,
карате ме вие вече да ви хвърля -
калта в ноември как се с гол крак гази!!

Дали ще намеря други - вам отмяна
или ще се свивам в стаята - не зная,
но без грош в джеба в ада да се дяна, -
пак без вас не може, та се чуда и мая!

С вази, о, подметки, где не съм се ръгал!
В кабинети разни, кръчми и бордеи;
колко съм подмятан и колко пък лъгал
хлебари, касапи, (па даже и феи!!).

И все несполуки в нашата дружба
и се си оставам, както бях по-рано
без жена с зестра, без подслон, без служба,
сал с надежди пусти и сърце съдрано!

Вам завет не давам на чада, на внуци,
а с сълзи ви хвърлям негде край стобора,
след туй каруцаря в градските боклуци
може би при други - но от богати хора!

Там сегиз-тогизка гарван кат прелита,
и кацне до вази и почне да граче,
желал бих гласът му сявга да се счита
не гракот на гарван, а - човек що плаче!!!

——————————

сп. „Шантеклер”, г. 1, бр. 9, 7 ноември 1910 г.