ПРЕМИЕРА НА КНИГАТА „ЛОМЧАНИ, КОИТО НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯМЕ”

Дванадесетата си книга, издадена в издателство „Фабер”, написа литературният критик Юлий Йорданов. Тя ще бъде представена на 31 май 2016 година (вторник) от 17,30 часа в камерната зала на едно от трите най-стари български читалища - 160-годишното народното читалище „Постоянство 1856″ в Лом. Премиерата се организира от община Лом, читалището-домакин и Дружество „Будители” в област Монтана.
Книгата носи интригуващото заглавие „Ломчани, които не бива да забравяме” и в нея си дават среща различни жанрове: литературна критика, публицистика и исторически изследвания за дейци на всички сфери на живота, родени и израсли в Лом, но дали нещо много за България, а някои и за света. Авторът пише: „Посвещавам тази книга на моите съграждани, които кой знае защо на някои от тях имената са покрити с прахта на забравата.”
Какво представлява тази книга?
Отговор ни дава авторката на предговора доктора по филология Кристина Йорданова - преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски”: Едва ли някоя книга би могла да бъде по-пълно огледало на своя автор, отколкото „Ломчани, които не бива да забравяме”. Тя е колкото краеведски сборник с текстове, подчинен на потребността да се изгради картина на Лом като място на историята и културата, толкова и портрет на своя автор, на един интелигент с бодър дух и живо перо, който обича и стриктността на документалното изследване, и живия език на публицистиката. Затова и тя реконструира отдавна отминали времена и хора, като постепенно се приближава все по-близо към нашето време, за да слее на финала на своя разказ протяжността на миналото с актуалността на сегашното. Книгата се чете увлекателно като роман. Тя има жив, емоционален и публицистичен език, богатство на образите и изразните средства. Паралелно с това се вписва в една изключително силна тенденция не само в литературата и публицистиката, но и в киното, медиите, а именно възходът на биографичния сюжет понастоящем, препрочитането на миналото през екзистенциалата, реконструирането на реалността. Отново в духа на сегашното ни време и неговите читателски публики я интересува както голямото историческо събитие и неговите биографични протагонисти - революционери, мисионери и просвети ели, така и малкото и ежедневното, безимените агенти на общото живеене, дори сензационното.»