Борис Бухчев

НАГОРЕ

Нагоре по баира се катерят
дърветата и къщите, и хората
и всички искат място да намерят
на билото, но там за всички тясно е.
Широко е на билото за вятъра.
Там стъпките на времето се виждат:
от къщите руини са останали,
от хора и дървета помен няма.

Но всички хора, къщи и дървета,
които са в подножието, искат
да стигнат горе.
Билото ги мами.

МЕЧКА

Стар синджир дърпа мечата бърна.
Колко години.
Цял живот.
Стар циганин дърпа синджира
и със стар глас подвиква:
„Хайде, мецано, танцувай!”

Колко са тъжни очите на мечката.
Няма ли кой да ги види?
Мечката се страхува от хората.

Който се бои от хора -
да не ходи в града.

КЛАДЕНЕЦ

Изгребан кладенец е паметта на дядо.
На мислите подземните потоци
водите си са отклонили другаде,
където само дядо ми минава.

На дъното на кладенеца - празно.
Изпратената кофа се завръща
с тъга и със подземен въздух пълна.

Децата му се смеят.
Аз съм тъжен.
Недоизгребана за всички още
е опрощаващата дядова усмивка.

КАМЪНИ

Камъни, камъни, камъни -
на път и под път.
Не ги обръщайте,
никой не знае
под кой камък спи злото.

ПРЕСЕЛВАНЕ

Търкаля се камъкът.
Тук не е хубаво,
там не струва.
Може би по-нататък.
Додето го хванат
коравите пръсти
и с чука
на чакъл го направят.

ЛЯТО

Щастливи дни за скитащото куче.
Излегнало се е сега доволно
на плочника, от слънцето затоплен.
Протегнало е шия и брадата,
на камъка облегната, напомня
за приказката шапка на тояга.
Но нека не говорим за тоягата,
за да не нараним съня на кучето.

Ще му завидят днеска много хора.
Стомахът не го мъчи и бълхите
на слънцето горещо са заспали.
Потрепва лапата. Дали не се ръкува
насън с приятел невидян отдавна.
И устната му сякаш се усмихва.
Щастливи дни за скитащото куче.

УЛИЦИ

Из улици, завити с топли шалове,
дърветата са еднокраки птици.
Край тях минава вятърът
и със опашка на лисица
замита сняг,
запълва всяка дупка
и чака кой ще хлътне във капана.

ПОГРЕБЕНИЕ

Когато гробът бе затворен,
когато обредът завърши,
когато тъжните роднини
отнесоха припадналата майка,
покрай могилата на младата покойница
останаха момчета, в нея влюбени,
с момичета - довчерашни съпернички.
И с гласове от елинска трагедия
поканиха покойната да слуша,
и слушаха звездите декемврийски
нечути още стихове от нея,
които днес започваха живота си.

ОТ БИЛОТО

Когато стигнеш билото е ясно,
че дълго там не можеш да останеш.
Ще трябва да се слиза - непременно,
един по гръб,
а друг с чело надолу.

Орлите само могат да прелитат
От връх на връх.
Орлите
и мечтите.

ОТВЪД ЗЕНИТА

Бил съм и на Седмото небе от радост,
бил съм в бездната на много болки.
Нищо не е вечно за човека.
Всичко тук е гонене на вятъра.

Спускам се спокойно към полето,
дето ме очакват мама, татко,
целият ми род, познат от снимки.
Всички ще се съберем най-после.