БЛИЗЪК Е ДЕНЯТ НА БЪЛГАРСКАТА КНИГА!
Всички писатели и много общественици са сериозно загрижени за участта на българската книга. По повод на деня на книгата във вестниците се появяват всяка година десетки статии с едно и също съдържание: „Да спасим българската книга!… Да я подкрепим със субсидии!… Да я наложим със закони!…” а най-силно и най-изразително извика г-н Добри Немиров: „Няма България без книга!”
Напразно. Ако се намереше някой още по-силно, още по-изразително да извика - пак никого не щеше да стресне, никого от тия, към които е отправен тоя тревожен вик на нашия писател. Защото поколението, към което се апелира, е изгубено за каузата на българската книга.
То е отрасло без книга в ръка, то се е обучавало в училищата дори без учебници - това войнишко поколение, което възмъжа с пушка на рамо… А после, след войните, трябваше да се хвърли в една още по-жестока битка - битката за насъщния…
Но иде денят на българската книга, близък е! Той ще лумне с такъв пламък, че и ти, писателю, ще се стъписаш… Това е денят на новото поколение, което сега още срича по шарените книжки с едрите букви… Това поколение, за което сега най-много се издава, най-много се пише.
Аз зная къщи, много къщи в София, в които не можеш да намериш нито една книга за възрастни, за домашна библиотека никому и наум не идва… Но в тия същите къщи има вече прилични, големи, богати детски библиотеки. За детски книги в тия къщи се дават стотици левове всяка година. И всичко се чете, препрочита, и наизуст научава… Децата четат и в междучасията, и в клас, и на екскурзии… вечер не лягат, не могат да заспят без книга в ръце.
Това е едно поколение, което иде с готова любов, с религиозен култ към книгата. След десет години това поколение ще се изправи пред българския писател и ще му каже:
- Дай ми книги!
Българският писател трябва мъжки да се готви. Защото близък е денят на българската книга!
в. „Литературен час”, 1.05.1935 г.
