СМЪРТТА НА ЗАПАДА

Румен Воденичаров

Предупреждението на Патрик Бюкенън

ПАТРИК БЮКЕНЪН и неговите предсказания в книгите „Смъртта на Запада” и „Самоубийството на свръхдържавата: Ще доживеят ли САЩ до 2025 г.?”

Патрик Бюкенън е представител на консервативните републиканци в САЩ, които се определят като палеокон, за разлика от неокон. Те са радетели за запазване на многолюдното християнско семейство и ценности, запазване на границите на националните държави, както и за управляема имиграция на евтината работна сила от Третия свят като единствен вариант за предотвратяване краха на европейската цивилизация. Американците, според тях, като интегрална част от европейската цивилизация трябва да останат европейци по характер и съдържание.

В книгата си  „Смъртта на Запада” (2001) той показва с факти и статистически данни, че Западът, ако продължава с политиката на неоконсерваторите (неокон) е обречен. При това под Запад той разбира САЩ и всички европейски християнски държави, независимо дали са католически, протестантски или православни вкл. Русия. Демографската криза е толкова дълбока, че засяга всички развити държави и вече е премината критичната точка за връщане назад.

Пат Бюкенън не е случаен журналист и политик. Той е бил главен съветник на президентите Никсън, Форд и Рейгън и три пъти кандидат за президент на САЩ. В момента той е  активен колумнист и поддръжник на американския Жириновски - републиканския кандидат за президент Доналд Тръмп. Той твърди, че след изтичане мандата на президента Рейгън, американската външна политика е станала лишена от смисъл. „Логиката беше заменена с глупост и арогантност, което  доведе до бедствие след бедствие. Резултатът от 15 години водене на войни от Буш и Обама  в Близкия Изток са граждански войни, религиозен фанатизъм, хиляди убити американци, трильони загубени долари и създаден вакуум, в който се намести ИДИЛ”.

“Днес на европейските народи се внушава, че е справедливо като възмездие за миналите им грехове да отворят границите си и да разделят покрив с потомците на тези, които техните деди са угнетявяли, какъвто и да е техния брой. Ще бъде  ли в състояние Западът  да отхвърли призивите на „културните марксисти?”- пита Пат Бюкенън. И веднага отговаря: Когато социалистическият режим на Оланд разреши със закон еднополовите бракове, милиони французи излязоха на протестен марш. На коя от двете страни е Америка?” „Ние вече не сме в състояние да определяме с консенсус какво е добро и какво е зло. За няколко десетилетия Америка ще изчезне завинаги. На нейното място ще остане страна, която нашите родители не биха познали”.

Анализирайки демографската ситуация в съвременния свят Патрик Бюкенън гледа песимистично на перспективите на САЩ и европейските народи.

Процесите на депопулация предизвикани от разрушаване на семейството водят към измиране на коренните европейски народи и бялото население на САЩ. Неконтролираната миграция  прави възможна замяната им с хора от страните на Азия, Африка и Латинска Америка. В 1960 година само 16 млн американци не можеха да се похвалят с европейски корени. В началото на 2000-те години броят на тези американци нарастна на  80 млн. Нито една нация на света не е преживявала толкова мащабна транформация за толкова кратко време.

Неуправляемата имиграция заплашва да унищожи страната, в която американците са израстнали, и да превърне Америка в хаотично струпване на народи нямащи фактически нищо общо един с друг- нито история, нито фолклор, нито култура, нито вяра, нито предци. Своего рода нова БАЛКАНИЗАЦИЯ.

Великите европейски нации също се разпадат пред очите ни.

Хората се идентифицират с тези страни, от които са родом те или предците им. Транснационалните елити, обаче, насочват общественото развитие в противоположна посока. Открито се разсъждава по въпроса кога националните правителства ще отстъпят властта на едно световно правителство. И  в тези дебати участват много „властелини на ума” - от Уолтър Кронкайт до Строуб Талбот, от Световната асоциация на федералистите до ООН.

Америка също е подложена на сепаратизъм. Сред нашите сънародници чувството, че страната се разпада на етнически групи става все по-силно. Освен това неотдавна преживяхме културна революция, в резултат на която господстващи позиции завоюва нов елит. Този елит създава на практика нова нация, овладявайки средствата за масова сугестия на идеи, образи, мнения и ценности чрез телевизията, изкуството, развлекателната индустрия, образованието. Може да се каже, че не само етнически и расово, но и по култура и етика американците вече не принадлежат „на една нация под властта на Бога”. Милиони хора се чувстват чужденци в собствената си страна.

Те не приемат масовата култура с нейния култ към животинския секс и хедонистични ценности. Те виждат как изчезват старинни празници и се забравят предишни герои. Те виждат как от музеите изчезват  свидетелствата на славно минало и се заменят с нещо уродливо, абстрактно и антиамериканско. Книгите на тяхното детство не се включват в учебната програма, заменени с такива на нови автори, за които повечето не са чували. Низвергнати са наследените от поколения предци морални ценности. Заедно със страната, в която те са израсли, умира и културата, която ги е създала като американски граждани.

Само за живота на едно поколение на много американци се наложи да наблюдават развенчаването на техните богове, отхвърляне на  техните герои, оскверняване на културата,  извращаване на моралните ценности. Тези, които изразяват преклонение пред идеалите на предците биват наричани лъжци и екстремисти и са изтласквани от страната.

Западът умира. Народите на Запада са престанали да се възпроизвеждат и това води до стремително намаляване на населението на западните страни. От времето на Черната смърт (Чумата), покосила една трета (1/3) от Европа в XIV век, ние не сме се сблъсквали с по-сериозна опасност. Днешната криза заплашва да унищожи Западната цивилизация.

Днес в седемнадесег европейски страни смъртността значително превъзхожда раждаемостта. В тях по-често са необходими ковчези, отколкото бебешки люлки. Това са Белгия, БЪЛГАРИЯ, Унгария, Германия, Дания, Испания, Италия, Латвия, Литва, Португалия, Русия, Румъния, Словакия, Словения, Хърватия, Чехия и Эстония. Католици, протестанти, православни - всички са участници в погребалното шествие на западната цивилизация.

Новият хедонизъм по всичко личи не е в състояние да обясни защо трябва да продължаваме да живеем. Неговите първи плодове изглеждат отровни. Нима тази нова култура на „освобождаването”, която се оказа толкова привлекателна за  нашата младеж, ще стане на практика най-смъртоносният канцероген? И ако Западът се задушава в хватката на „културата на смъртта”, както един път я нарече Римският Папа и както потвърждава статистиката, дали Западната цивилизация не я очаква безславният край на лениновата империя.

В 1960 год. европейците заедно с американците, австралийците и канадците  бяха 750 млн, което представляваше 1/4  от тримилиардното население на земното сълбо. Нещо повече Западната цивилизация  през тези години преживяваше бум на раждаемостта. Излекували раните от войната западните народи буквално излъчваха жизнена сила и енергия. Но за 40 години земното население се удвои от 3 до 6 млрд, а европейските (в широкия смисъл) народи практически престанаха да се възпроизвеждат. В много западни страни днес смъртността е равна на раждаемостта и дори я надминава. От 47 европейски страни само една и то мюсюлманска Албания показва  в 2000 година ниво на раждаемост, достатъчно за оцеляване на народо и. Останалата Европа умира.

Прогнозите са доста печални. За периода от 2000 до 2050 година населението на земното кълбо ще нарастне с още 3 милиарда и ще стане над 9 млрд. Това е 50%-но увеличавене на земното население, но само за сметка на страните от Азия, Африка и Латинска Америка. 100 млн европейци просто ще изчезнат от лицето на земята.

В 1960 год. хората с европейски произход възлизаха на 1/4 от населението на света, в 2000 г. те бяха вече 1/6, в 2010 г. - 1/8, а към 2050 година ще представляват само една двадесета (1/20)! Това е статистика на изчезваща раса. И разпространяването на тази статистика сред широката публика предизвиква панически настроения в Европа.

В 2000 год населението на Европа, от Исландия до Русия, възлизаше на 728 милиона. Ако се запази днешното ниво на раждаемост, без да се отчита имиграцията, европейското население в края на XXI век ще се намали до 207 милиона т.е. до 30% от днешното население. Това е прогноза на Демографския отдел на ООН, изложена в доклада „Перспективи за населението на света - ситуация в 2000 година” (28.02.2001 г.). Толкова значително намаляване на населението в Европа не е наблюдавано от Чумната епидемия (1347-1352 г.). Люлката на западната цивилизация ще се превърне в нейния гроб,- предупреждава Бюкенън.

Въпросът стои ребром. Ако Европа в обозримо бъдеще не намери отговор, европейците ще изчезнат подобно на неандерталците. Наистина ли е толкова сериозно положението? От двадесет нации с най-ниска раждаемост, осемнадесет са европейски.  Средният индекс на раждаемостта в Европа е спаднал под 1.4 (в Испания - 1.07, в Италия - 1.2, в Германия -1.3, в Русия - 1.2). А за запазване на днешното количество на населението необходимият коефициент на раждаемост е минимум 2.1. Ако се запази  днешното ниво на раждаемост към края на ХХI век населението на Европа ще се намали до 207 милиона души, при това половината от тях ще бъдат възрастни хора  над 60 години.

Защо се случва всичко нова? Д-р Джон Уолъс от Университета „Джон Хопкинс” дава следното обяснение: „Ако една жена печели повече, отколкото и е необходимо, за да се чувства икономически независима, тя не си търси мъж на всяка цена. Ако освен това може да прави секс за удоволствие, без да се опасява от зачеване, защо да се омъжва и да вдига сватба”. Това днес се наблюдава както в светска  Великобритания, така и в католическа Италия.

Освобождавайки мъжете, жените и децата от задължението да създават семейство, европейските социалисти (повлияни от идеите на  „новите леви” и провъзгласената мултикултурност от теоретиците на Франкфуртската школа), ликвидираха обществената потребност от семейството. Като следствие институцията семейство започна да отмира. В същото време Третият свят всеки 15 месеца дава прираст на население от 100 млн колкото е населението на Мексико.

Към 2050 г. Третият свят ще се увеличи с 40 нови Мексики, докато Европа ще намалее с толкова жители, колкото в момента населяват територията на Белгия, Холандия, Дания, Швеция, Норвегия и Германия. Ако не се намеси Бог и ако европейските жени отново не бъдат обзети от желанието да имат многочислени семейства като техните баби, то бъдещето ще принадлежи на Третия свят.

Какво се случи със Запада? Както е казал християнският мислител Хилберт Честертън: „Когато хората престават да вярват в Бога,  те не престават да вярват изобщо, но започват да вярват в нещо друго”

Религията на народите, тяхната вяра създават културата им. А културата създава тяхната цивилизация. Когато умира вярата им, умира и тяхната култура, умира цивилизацията им и народите започват да измират. Нима това не е най-новата история на Европа?

Днес западният човек се обръща към по-нови религии: егалитаризъм, социализъм, капитализъм, феминизъм, мондиализъм, екология. Тези нови религии също придават смисъл на живота на милиони хора, но и те не могат да станат адекватни заменители на вярата, която създаде Запада. Те не могат да им дадат това, което им даваше християнството - причините не само за живота и смъртта, но и моралния кодекс на живота с обещанието, че ако прекарат живота си в съответствие с него, ги очаква вечен живот. Когато след падането на Римската империя Западът приема християнството на  Божия син  като вяра превъзхождаща останалите религии, той започва изграждане на съвременната цивилизация,която напуска пределите му и завладява  голяма част от известния свят.

Пат Бюкенън посочва четири опасности за западната цивилизация, свързани с демографския срив в развитите страни:

Ниска раждаемост в съответствие със застаряване на населението

Масова имиграция, обусловена от необходимостта за  работна ръка в развитите страни.

Но преобладаващата част от имигрантите са от други раси и религии, те променят етническия състав на населението и исторически създадения облик на Запада

Все по-явната тенденция към намаляване  суверенитета на независимите държави в угода на глобалистите. Премахването на държавните граници може да  стане причина за смъртта на западните нации

Обхваналата Запада в последната третина на ХХ век „културна революция”, издигнала в култ насилието, еднополовите бракове, порнографията, безконтролните аборти, моралната разпуснатост

Когато представителите на европейските елити, казва Бюкенън, престанаха да вярват в християнството, те се обърнаха към идеологии, които д-р Ръсел Кирк нарича „ секулярни религии”. За известно време тези секулярни религии: марксизъм-ленинизъм, фашизъм, нацизъм завладяваха ума и сърцата на милиони. Но всички те  се оказаха сред боговете, претърпели  крах в ХХ век.

Масовата имиграция стана неизбежна потребност за много страни и тя фактически започна. От една страна наистина съществува обективна необходимост от внос на работна сила  заради социалната издръжка на пенсионерите и поддържане на достигнатия жизнен стандарт. Ог друга страна масовата имиграция създава множество политически, икономически, социални, културни и други проблеми. Най- сложният и болезнен от тях е проблемът с интеграцията на имигрантите.

Европейските народи нямат исторически опит с приемане на чужденци, нямат опита на САЩ  с „леярната пещ”. Сепаратистките настроения в гъсто населена Европа са много силни и това може да доведе до по нататъшно разпадане на редица страни. Някои партии ще използват  въпроса с имигрантите за политически цели,  други ще го направят взривоопасен, издигайки националистически лозунги. Все по-чести ще стават сблъсъците между бялото население и цветните имигранти.

Последните носят със себе си  своята ислямска култура , своята вяра и като преданни на своите национални корени ще възпроизвеждат подобия на своите страни в самото сърце на Запада.  В сравнение с бялата раса другите раси  се асимилират многократно по-трудно. Пример за това са мексиканците, които се увеличават в САЩ с 1 млн годишно, но не се разпределят равномерно,  не изучават английски език, а образуват етнически анклави в щатите на югозапада (Тексас и Калифорния). В тези анклави има заложен потенциал за „балканизация” т.е. за изтласкване на коренното население и признаване на права за особени отношения с Мексико.

Същите процеси текат в Лондон (40% от жителите му са от бившите британски колонии и за първи път за кмет в 2016 г. бе избран мюсюлманин, б.а.). Имигрантите идват добре подготвени по отношение правата на националните малцинства и се стремят да изсмучат от социалните системи на  бившите метрополии максимума. „Историята,  казва Пат Бюкенън, не знае случаи, в които  от ставащи все по-малочислени семейства, племена, народи, нации и цивилизации не се отнема същото, което те в миналото са отнемали от другите. В XIX век Европа нахлу и колонизира Африка. В ХХI век Африка нахлува и ще колонизира Европа.

Може ли християнската цивилизация да бъде спасена?

Въпреки че Пат Бюкенън не е оптимист, той не се ограничава само с общи призиви, а предлага няколко спасителни програми. Те имат предвид  Америка, но представляват очевиден интерес и за страна като България, бидейки част от т.н. Запад.

Първа програма: Възраждане на християнската вяра, морал и семейство (вкл. и с обявяване на „религиозна война на идеолозите на културната революция”) за възстановяване на позициите на християнството в обществения и политическия живот. Възраждане на многодетното семейство с конституционно гарантирани привилегии на лицата имащи семейства и деца като по-високо заплащане в сравнение с  несемейните и данъчни облекчения за големи и бедни семейства.

Втора програма: Задължителна асимилация на имигрантите като условие за натурализация в страната. Или пълна асимилация, или депортиране. Недопускане на обучение на децата на имигрантите на „майчин” език. Преподаване в училищата - единствено и само на английски език. Системата за социална защита да работи само за граждани на САЩ. Прекратяване на т.н. „верижна  имиграция”  със законно  разширяване на семействата на имигрантите. Връщане към „семейна работна заплата”. Увеличаване числеността на гранични войски на американо-мексиканската граница и нулева толерантност към нелегалните имигранти.

Българските политици често говорят за демографския срив, но с половин уста за това, че хедонизмът и либералната демокрация, издигнати като алтернатива на християнските ценности, са пряко свързани с опасността от изчезване не само на българската, но и на другите европейски нации. Християнска Европа благодарение на политици като Меркел и Оланд е сякаш в състояние на будна кома. Централно европейската четворка: Полша, Унгария, Чехия и Словакия дават обаче обнадеждаващ пример, че няма защо да се изчакват решения на кризата от Брюксел, а трябва  да се действа суверенно и безкомпромисно. България на свой ред  се нуждае от президент, който да убеди сънародниците ни, че мястото ни сред тези държави  е спасителен вариант.

Анализите на Пат Бюкенън са достатъчни за мислещия читател да прецени, че изборът на Доналд Тръмп за следващ президент на САЩ, колкото и невероятно да изглежда, може да промени отношенията на САЩ с ЕС и Русия  в положителна посока за търсене на общо решение, както стана по  времето на Студената война, когато над света беше надвиснала ядрената заплаха.