ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВ
Градът ни изкушава с нещо,
което трудно се улавя.
Защо се гледаме в очите,
макар че вече нас ни няма?
Мълчат черковните камбани,
мълчат замислените къщи,
мълчат и сънните фенери,
докоснати от мъжка ласка,
внезапна като детски плач.
1972
***
На Атанас Згалевски
1.
Пердето даде знак и в стаята нахлуха
неясни шумове и влажен въздух.
Тревожна сянка прекоси тавана.
Медузата на лампата се люшна.
Задрямалото гущерче върху корниза
размърда скъсаната си опашка.
На рамото ни кацна нощна пеперуда.
2.
Земята - в бяло домино - сънува…
В мъглата скитат призраци на думи.
Звездите са трохи за гладни птици.
Тополите изплитат мълчаливо
дантелите на малки зимни тайни.
3.
Седефеният гребен на дъжда
разплита синя плитка на асфалта.
Мишените на пъстрите чадъри
от страх примират подир всеки гръм.
Бащата с бялата количка за близнаци
тържествено минава като Ной
и сънните лимони на звездите
изгряват с чистотата на звезди.
1972
NO PASSARAN!
На Сюзана Дянкова - доброволка
от Испанската гражданска война
Ветрило с глухонеми кастанети,
заключени в музейната витрина
и сънищата ми…
Сюзана, мое лунно озарение,
в нощта, която пее над земята
като косата ти от черен лак -
танцуваш ли фанданго до разсъмване
с мечтата си от сватбения час?
Тореадорът чака нова жертва.
Тореадорът дебне с кървав плащ.
Окото на арената ликува.
Оле, Сюзана! Разтвори ветрилото!
Ветрилото, Сюзана, разтвори
и нека тишината на сърцата ни
умре, разстреляна от кастанетите
и удара от шпагата на мъж.
1972
АМФИТЕАТЪР
Олекват думите: навярно губят смисъл,
когато търсим истината в тях
по стъпалата на античния театър…
Пред мен е призрачната сянка на града,
но кой съм аз и теб ли викам тук?
Спокойно, като римски гладиатор,
залязващото слънце ме пронизва
с един безкрайно милосърден лъч.
1978
ПОКАНА ЗА ГОСТИ
Елате ни на гости. Ще ви чакаме.
Живеем под едно листо в гората.
Ще ви посрещнем, както подобава:
жена ми е сварила разни лакомства,
ще пием чай от лековити билки,
а на децата ще предложим лешници…
Надявам се да бъдете доволни.
Ако случайно някой се натрапи
(дано не се представи сам за слънце!),
ще го изгоним и ще се разходим
с файтона на калинката до извора.
По пътя ще обсъдим политиката.
Жените имат поводи за клюки.
Децата - много песни и фантазия.
1978
ПЕЙЗАЖ
Една до друга в есенната шума
къщурките лениво се припичат,
прегърбени от спомени и грижи
на минали в забравата години.
Спокойни са, защото знаят всичко
за себе си, за нас, за планината.
С усмивка срещат изгрева и залеза,
премислят дълго всяка своя дума
и с нещо поразително приличат
на спрели да отдъхнат костенурки,
които знаят много древни тайни.
Попиташ ли ги, кротко ще ти кажат:
„Животът е необяснимо чудо…”
Не ги смущавай повече с въпроси -
навярно няма да ти отговорят.
1979
ГРОБИЩЕ В РОДОПИТЕ
Пристанище за уморените планинци
между вълните на притихнало море;
с олющен параклис,
загубил в облаците черната си котва;
с пътека по гърба на вълнолом,
изровена от стъпки на жени;
с гора от млади мачти
и звезди над тях.
1979
ЕТЮД
Дълбоки преспи сняг, грундирани от вятъра,
предлагат своите опънати платна.
Брадати борчета оглеждат с нетърпение
старателно измитите си четки,
но слънцето академично закъснява.
Най-сетне! Знак от облачните висоти
и силуетите на предпазливи сенки
изпълват с трепет мълчаливия пейзаж.
1979
