Люк Дьокон

Люк Дьокон (Luc Decaunes), френски поет и прозаик, е роден на 02.01.1913 г. в град Марсилия. Автор на стихотворения и поеми. Бил е редактор на голямото литературно списание „Резерви” през 1940-те г. Преводач на много испански поети на френски. Близък до Рошфорската школа (Жак Русело, Марсел Беалю, Жан Фолен, Люк Беримон и др.). Работи като учител в Париж, участва във Втората световна война, пленяван, след войната дълго сътрудничи на радиото. Изявява се като композитор, организатор на фестивали, радиожурналист, драматург, романист. Издава първата си книга с поезия „Крадец на огън” през 1938 г. Автор на сборниците „Същността на тайната” (1946), „Самата любов” (1947), „Правото на поглед” (1951), романите „Черни мисли” (1946, награда „Стендал”), „За нищо не съжалявам” (1950), „Поезия” (1992), проучвания за Бодлер и др. Съставител на поетични антологии. Умира през 2001 г.


Публикации:


Поезия:

ВСЕКИДНЕВНИЯ ЖИВОТ/ превод: Александър Муратов/ брой 84 май 2016