ПЕСНИ В БЯЛО

Дора Дюстабанова

1.
Не можех да не дойда аз при тебе,
дочух се, че въздъхнах в твоя сън,
дочу ме ти, дочу ме не наяве!
И нощ почерни белите цветя!

Не можех да не дойда аз при тебе,
аз себе си видях у твоя сън,
видях душа душа да опознава,
по горестта на белите цветя!

Не можех да не дойда аз при тебе,
и пак да си отида, все насън, -
един на друг прошепнахме: прощавай!
И плакахме над белите цветя.

2.
Ще стихне ли орисаната горест
в душа, обезумяла в самотата?
Ще видя ли невидения образ,
застинал тихо в бялата мечта?

Низ вечерта на млъкналата есен
не млъква стон на капещи листа,
ведно със мен, към пролетта унесени,
приспиват тихо бялата мечта.

Потъва в облак лунен лик надвесен,
проплакват вейки, тежки от скръбта,
ведно със мен, в една безкрайна песен
погребват тихо бялата мечта.

——————————

сп. „Хиперион”, г. 4, кн. 5-6, 1925 г.