Димитър Веженов

Димитър Веженов (псевдоним на Димитър Иванов Костов), български писател и преводач, е роден на 04.11.1898 г. в град Враца в занаятчийско семейство. Завършва гимназия в родния си град. Учителства в село Габровница. Една година следва право в СУ „Св. Климент Охридски”, завършва учителски институт - отдел филология (1922). Учителства в село Белимел, Врачанско (1922-1923) и в село Мадан (до 1925). Отново започва да следва и завършва право (1927). До 09.09.1944 г. е съдия в различни градове на страната. От 1945 г. става съдия в София. Пенсионира се през 1962 г. Редактор на сп. „Голгота”. Публикува свои стихове в сп. „Хиперион”, „Ведрина”, „Летопис”, „Зора”, „Стожер”, „Листопад”, „Хоризонт”, „Вестник на жената”, „Светлоструй”, „Мост”, „Маска”, „За кооперативно земеделие”, „Кооперативно село”, „Народна младеж”, „Работническо дело”, „Литературен фронт”, „Стършел”, „Български воин” и други. Заедно с Иван Буюклийски (псевдоним - Йелсен), Димитър Иванов (псевдоним - Адел) издава стихосбирката „Викове” (Враца, 1923). Автор на поетичната книга „Завръщане” (1929) под псевдонима Димитър Веженов. Негови стихове са включени в „Антология на български поети” на Димо А. Боиклиев, на унгарски, Будапеща, 1940 г. След 09.09.1944 г. публикува стихове, епиграми, статии. Активно превежда стихове и проза на съветски поети - М. Исаковски, А. Фадеев, К. Симонов, А. Твардовски, Й. Уткин, В. Маяковски, С. Орлов и др. Умира през 1982 г.


Публикации:


Поезия:

ВИДЕНИЯ/ брой 84 май 2016

ЗАВРЪЩАНЕ/ брой 85 юни 2016

СКИТНИЧЕСТВО/ брой 87 септември 2016

ИЗМИНАТ ПЪТ/ брой 89 ноември 2016

МЪКА/ брой 92 февруари 2017