Александър Земни

Александър Земни (псевдоним на Александър Петков), български писател, учител, преводач е роден на 11.07.1897 г. в село Мекиш (дн. Обединение), Великотърновско. Работи като начален учител в Търново и в София. Печата в сп. „Литературни звуци” (1920), сп. „Въздържателче”, в. „Съзнание” (1927-1934), „Заря” (1937), „Литературна седмица” (1939), сп. „Гребец” и мн. др. Урежда музикална библиотека „Трезва мисъл”. През 20-те години съвместно с група български интелектуалци създава движението за трезвеност и основават дружество, което издава и вестник „Трезвеност”, просъществувал до 1982 г. Участва в проверителната комисия при Съюза на писателите в България (1935). Пише стихотворения, пиески за детски театър, драми, статии по общокултурни въпроси. Тематика: социалното неравенство, османското робство, пиянството. Автор на книгите „Песни и сказания” (стихове, 1926), „Далнини” (1930), „Погинал дом” (драма, 1930, 2 издание под заглавие „Дом и кръчма, 1932), „Когато бащата пие” (пиески, 1936), „Провала” (драма в 4 действия из българския селски живот, 1936), „Вик за свобода” (драма в 4 действия из бунтовното минало на българския народ, 1937), „Росни капки” (1941). Владее няколко чужди езика и няколко музикални инструмента, композира оперети. Превежда свободно от 14 езика, преводач на множество издания на приключенска литература до и след Втората световна война. Дядо на доцент Александър Илиев, преподавател в НАТФИЗ по режисура, актьорско майсторство, пантомима, театрална антропология и основи на сценичното движение.


Публикации:


Проза:

ГОДЕЖ/ брой 84 май 2016


Литература за деца:

ЛЯТО/ брой 99 октомври 2017

ОТЛИТА ЛЯТО/ брой 120 септември 2019