ЗОНАТА

Уладзимир Верамейчик

превод: Найден Вълчев

Аз живея във зоната. Припят опира нозете ми.
Срещу Хойники тупа сърцето ми в болния лес,
а при Брагин глава съм заровил във пясъка
вече девет ужасни години до днес.

Като мравки ме лазят зловещи частици нуклидови,
ръфат мойте обречени дни и мечти
и господстват свободно над моите тъкани,
нарешетили всичко във мен от глава до пети.

Аз живея във зоната, дето рибите плуват облъчени,
дето дробът еленов е жълта пихтия и мас,
дето пули очи, ум загубило, зайчето,
откъдето изчезна безсмъртният славеев глас.

Подивяха в къпини и плъзнала повет черниците
и ми махат с ръце: - Не бери, не бери, не бери…
Пред очите ми гният с ръка недокоснати орища
болни гъби навред в Наровлянските мои гори.

Аз от зоната викам: - Къде сте, добри академии,
във какви дисертации търсите мойта беда?
Развържете ръцете ми с тел от Чернобил завързани,
чаша чиста водица подайте ми, чаша вода…

Бих избягал зад сини гори, при безоблачни пристани,
ала тук ще умра, при кошмара на родния здрач,
дето адски безсънни държат ме в окови зловещите
редник Цезий, полковник Плутоний и Стронций палач.