ВЧЕРА

Драгомир Шопов

ВЧЕРА

На балкона кацна врана,
кацна врана и остана
неподвижна вече час.
- Врано, Врано! - викам аз -

чернички са ти крилата.
Откъде си взе боята?
- Мислех си, че ще настина
и се пъхнах във комина.

Пъхнах се, но без да знам
колко сажди има там.
Щом излязох, смях не смях,
но съвсем не се познах.

Тъй ужасно почернях,
че се питам с тъжен глас
аз ли съм, не съм ли аз?


ДРУГАРЧЕ

Сънува мойто зайче,
че бяга през гората.
Ей, зайче, зайче,
знай, че
заключваме вратата.

Защото вечер в двора
се движат сенки страшни.
Ако минават хора
и някой те изплаши?

Той може да не знае,
че ти си ми добричко
и с тебе си играя
на криенка, на всичко…

Разбираш всяка дума,
ушенцата извило.
Какво че си от гума,
другарче мое мило.


САМ РАЗБРАХ

Ах, защо ли, ах, защо ли
вън дърветата са голи?
И къде са им листата,
дето скриваха гнездата?
Даже птичките ги няма!
Но за тях ми каза мама,
че са в топлите страни,
че не знаят зимни дни
и ще се завърнат пак,
щом си иде този сняг.

Тя не каза, но разбрах -
и листата са със тях.
Птичките са ги пренесли
през държави неизвестни,
през морета и поляни,
все от слънцето огряни.
И ще ни ги върнат пак,
щом си иде този сняг.


КАКВО СИ МИСЛИ КАЛИНКАТА В ДЪЖДА

Вали.
Мога ли да се скрия
в една кибритена кутия?

По-добре да ми предложи къщурка
малката гъбка-печурка.

Или под някакъв клон
да си намеря подслон?

Но как да стигна дотам?
Никакви пътеки не знам.

Я от една дъждовна капка
бързо да си направя шапка!

Хем суха ще си остана,
хем няма хрема да хвана!


АМИ СЕГА

Кестен, кестен със бодли,
пръстчето ще ме боли,
щом те взема във ръка.
Затова си стой така
върху своя клон висок.

Ако птиче, скок-подскок,
гладничко до тебе спре,
как ли то ще разбере,
че не се ядат бодли,
че от тях ще го боли?…


НЕПОСЛУШЕН ВЛАК

Моят дървен влак
пак не слуша, пак!
Релсите криви
и навън върви.
Гаричката даже
можеше да смаже.
Аз ще го науча!
Днес ще го заключа
в прашния таван,
щом е неразбран!


ВСЕ БЪРЗА

Катеричко катеруш,
уж при мен ще дойдеш, уж
орехче ще ми дадеш,
а не можеш да се спреш.

Разлюляваш всеки клон
като някой вихрогон
и додето кажа: „Виж!” -
надалече пак летиш.

Катеричко катеруш,
ти не знаеш как е „Слуш”,
нито „Бързай”, нито „Стой”.
Кой ще те научи, кой?

Вижда цялата гора,
че не ставаш за игра.


БЕЛЯ

Врабчо - скок-подскок -
кацна в моя блок.
Любопитно се вторачи,
по боите ми закрачи -
черна, жълта и лилава
смеси във едно!
Блокчето накрая става
някакво петно.
Как ще отделиш сега
влакче от дъга?
А пък синята рекичка
сякаш станала е птичка.
Няма я ракетата,
няма ги дърветата.
Врабчо всичко е зацапал,
със боя се е налапал,
затова е син-кафяв,
даже мъничко лилав.
А краката му какви са?
Черни ли ги боядиса
или жълти? Не видях,
но където стъпи с тях
по петната и следите
ще го различите.


ГУМЕН ЛЪВ

Имам вкъщи гумен лъв -
много страшен. И такъв -
със голяма жълта грива.
Всичко в миг се изпокрива,
щом го види покрай мен.
Но не щеш ли, оня ден
взел, че паднал от балкона
върху летва с два пирона.
Те краката му проболи
и не знам сега с какво ли
мога помощ да му дам,
щом не се е пазил сам?

Май че доста е уплашен,
а уплашен не е страшен!


ЧУДНО

С дядовите очила
виждам като през мъгла.
И до днеска не разбрах
как пък дядо вижда с тях?