Николай Гульньов

превод: Тихомир Йорданов

Път суров. Обувки сменяме.
Прах, хаплив е като вълк.
Всеки век - Война свещена е.
Всеки път - Свещен ни дълг.
И в нощта едно знамение:
куполът над нас - без кръст.
И войнишкото съмнение:
„В туй съдбата има пръст”.
Лесно ни повежда нишката
в гробище, в запуснат край.
Там душата ни, войнишката,
ще лежи в самия рай.
А от мрака пак със танкове
ще излиза подъл враг.
А пък ние със тачанките,
с Петка и със Анка пак.
Где с победа ненадмината
в боя да се отличим?
Политрукът: „За Родината!”
Ний „За Сталин!” пък крещим.
Туй е то война и тактика,
неотстъпен връх, редут.
И войниците на практика
в бой вървят като на труд.
Всички във обида равни сме,
като глътка спирт в уста.
Тези с кръста - православните,
други - неповярвали в Христа.
Подир нас - светите гробища.
Кръстовете са безчет.
Мерим си живота все още
със командите „Напред!”
И „ура”-то, неизменното,
е салют в победен ден.
…Битката Война свещена е
във часа на Дълг свещен.