Атанас Маринов убедително вплита вътрешни и международни събития в разказа, съживява ги в постъпки на популярни политици от онова време. Претворява хронологията, подема и покрусата по време на балканските войни наведен сякаш над разгърнати генералщабни карти.

Не бях срещал другаде толкова автентично познаване на фактологията, съпътстваща сраженията при Лозенград и Чаталджа, Криволак и Дойран. Описанията на баталните сцени, на човека, син, брат и мъж, впримчен в кланицата на войната, са мащабни, плашещи, докарващи сълза.

Зад авторския знак за роман творбата носи белези на хроника, етностудия, поколенчески кадастър, документална сага за конкретно селище, прозиращо зад леко променени имена на герои и местности.

Авторовите категорични симпатии, добродетелите, натежават на селската паланза, вините повдигат градския топуз, враждебната, съсловна държавност. Но везната е невъзможна без блюдо и противотежест; човекът, рожба на природата, живее в изначален грях с нея. Градът, държавата, живеят в грях към селото, но са негови кръвни рожби.

Банко П. Банков

Атанас Маринов-Атман „Дворът”, роман, изд. „Инфовижън” Ловеч, 2105