КАКВОТО НОСИ МИГЪТ

Евангелия-Ангелики Пехливаниду

превод: Мария Филипова-Хаджи

От едно яйце! Цялата история започна от едно яйце!
- Какво искаш най-после да ядеш?
- Яйчице – продума малката Георгия.
Майката взе голямото джезве, избра едно по-голямо прясно яйце и го сложи да се вари. После го свали от котлона и го остави встрани на печката да поизстине, както правеше винаги.
Излезе на терасата да просне прането. Голямо семейство. Трябва да комбинира работата си, за да насмогне в домакинството.
Малката Георгия зачака търпеливо майка си да й поднесе всекидневното яйчице. Мм, колко го обича!
- Но къде отиде мама? Нали ми вареше яйце! Видях я, че го сложи да се вари. Я да погледна!
Слезе от столчето и кокетно тръгна към кухненския тезгях. Беше прелестно и стройно дете. Повдигна се на пръсти, но не успя да види. Едва четири годишно, миниатюрно и слабичко, как ще стигне. Опита пак – нищо.
- Ах, толкова ли е трудно? Щом не мога да стигна до там, ще завъртя тенджерката, да видя дали не е вътре яйчицето – мислеше малката.
Протегна ръчичка, хвана дръжката на джезвето, натисна я към себе си и надникна вътре. Какво ли не може да роди детската главица само за един миг! Опари се, заболя я и се изплаши. Изписка силно и майка й светкавично се затече към кухнята. Грабна я и започна да я преоблича. От врялата вода дрешките бяха залепнали и заедно с тениската се отлепи едно парченце кожа от детското телце. Майката се паникьоса, но бързо взе телефона и повика лекар. Той дойде, прегледа детето, успокои майката и изписа лекарство.
Да се успокои, но как? Беше вече късно и аптеките са затворени. Къде да търси дежурна аптека?
В този момент вратата се отвори и пристигнаха съпругът и свекърва й. Бяха ходили да правят изследвания на старата за сърцето. Всъщност, поводът беше друг.
Старата беше като скала пред огромните вълни на живота и здрава опора на децата си. Особено от четиридесетте си години, когато се помина баща им. Как няма да има проблеми с нараненото си сърце! И сега – нов проблем.
Тази сутрин синът й се оплака от болка в гърдите. Тя знаеше, че сам няма да отиде на лекар и го помоли да заведе нея, оплаквайки се, че е болна. По пътя го убеди да се прегледа и той. Лекарят не установи диагноза и настоя да го прегледа друг път, в момент на болка. По тази причина липсваха от къщи.
Изплашиха се като видяха майката и детето разплакани. Георгос беше много привързан към децата си. Като разбра за станалото, тръгна като луд из стаята. После разтреперан прегърна малката.
- Не плачи, пиленце! Татко ей сега ще намери лекарството и няма да те боли.
Тръгна навън да търси аптека. Всичко стана така бързо… Беше минал повече от час от случилото се. Сложиха лекарството, малката се поуспокои в прегръдката на майка си.
Елена въртеше мислите си и благодареше на Бога, че не се случи нещо по-лошо с детето и че лекарят отрече заболяване на мъжа й. И на следващото изследване, дай Боже всичко да е добре.

2.

В този момент тя обърна поглед към мъжа си и видя, че държи ръката си на гърдите, както обикновено прави когато имаше болка.
- Георго – извика изплашена жената, – бързо ставай и отивай при лекаря, както ти е казал!
На него не му се ходеше никъде, но с двете жени не се излиза на глава, отново тръгна с майка си към кардиолога.
Времето течеше. Елена сложи момиченцето на дивана да полегне и седна до него. Изведнъж подскочи като ужилена: „Никола къде е?”
Всичко се обърка толкова бързо и тя съвсем забрави за двегодишното си момченце. Побягна от стая в стая и викаше като луда:
- Никола! Николаки!
Никакъв отговор.
Влезе в стаята на свекърва си. Нико беше там и беше… много зает с някакви малки мъниста, не… бяха хапчета. И тъкмо слагаше от тях в устата си.
- Какво? Ама че… Само баба яде от тези бонбончета…
Елена ги взе от ръчичката му – бяха хапчетата на старата, за сърце, където снахата ги разпределяше в една красива кутийка, да не ги бърка с другите. Развика се, грабна детето, пъхна пръсти в устичката му, извади хапчето, но не знаеше дали не е погълнало други. Малкият се дереше от плач, Георгия от хола – също.
Майката взе телефона и набра кардиолога.
- Да, Елена, сега правим кардиограма на мъжа ти.
Лекарят мислеше, че тя затова се обажда.
- Докторе, не се обаждам за съпруга ми, не му казвайте нищо, да не се изплаши. Малкият взе от хапчетата на баба си. Изкарах някои от устата му, но не знам дали не е погълнал други. Какво да правя?
- Какви хапчета? А! Опитай се да го предизвикаш да повърне и после веднага в болницата!
Георго бе препасан с кабели върху лекарската кушетка и чакаше и чакаше в агония данните от кардиограмата. По думите на лекаря разбра, че се обажда жена му. Не разбра подробностите, но като чу за „болница”, дръпна кабелите, скочи от кушетката, набързо облече дрехите си и хукна навън, бутайки майка си пред себе си, която пък се разплака и замоли Господ да пази от зло. Лекарят се опита да ги спре, но напразно. Думите му ги настигнаха в асансьора:
- Кардиограмата е добра!
Двамата родители осъмнаха в болничния коридор пред стаята на малкия Никола. Забраниха им да влязат вътре. В агония дочакаха утрото. След последните изследвания лекарят излезе и каза, че детето не е погълнало хапчета.
Изпълнени с радост, майката и бащата почти в един глас попитаха:
- Докторе, какво трябва да правим сега, да му даваме ли нещо, какво ще ни посъветвате?
Да – отговори лекарят полусериозно, полушеговито. – Не му давайте повече да играе с хапчетата на баба си!