Владимир Скоринкин

превод: Марко Марков

***

Да, аз съм смъртен.
Но не ме е страх,
че някога смъртта ще ме прегърне.
Боя се,
че земята ни добра
в могила братска в миг ще се превърне.

Над пистите, над родния ни дом
реват могъщите ракетоплани!
… А в свойте полкове и роти мълчешком
завръщат се бащите-ветерани.

Родени във война, и аз, и ти
живеем
щастието си голямо -
кръвта на нашите бащи
да защитим:
така животът ни
ще има
смисъл само!